Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 58

В другия ъгъл, наведен над импровизирана клетка, Андрю също прикриваше нещо от погледа й. Случайното изквакване го издаде, че най-вероятно там си беше скрил колекцията от жаби.

Нито един от двамата не прояви особена радост да я види.

— Мислех да ви пожелая лека нощ, преди да си легнете — каза им стеснително. — Надявам се, че не изживяхте дълбоко разочарованието тази вечер. Убедена съм, че ще има много други случаи, когато ще седнем на масата да вечеряме заедно с чичо Дру. — Стивън я погледна с презрение. Андрю изобщо не й обърна внимание — Това ли са твоите жаби?

— Беше студено и затова ги внесох вътре. — Прегърна клетката, кафявата му коса покри лицето му. — Няма да ги изведа пак навън, не можеш да ме накараш.

— Нямах и намерение.

— Искаме вече да си лягаме — каза Стивън, без да става. Думите му бяха безупречно учтиви, но тонът леден. — Би ли ни извинила?

— О, да, разбира се. Искате ли да ви завия?

Презрението се превърна в надменност.

— Грижим се сами за себе си от много отдавна, нали, Андрю?

По-малкото му братче кимна, без да откъсва поглед от жабите си. Моника не очакваше отказа, но въпреки това им пожела „лека нощ“ и затвори вратата след себе си.

Влезе в стаята си и опита да не пада духом. Самата тя беше предупредила Елизабет, че им трябва търпение. Рано или късно щеше да надвие момчетата.

Най-напред трябваше да ги примами в класната стая. Може би ако хванеше жаба за някой от уроците на Елизабет и след това кажеше на Андрю, че жабокът е болен, вероятно щеше да го подтикне да помогне. Нали вън беше прекалено хладно…

Прекъсна мисълта си, навън беше може би около петнадесет градуса. Защо, по дяволите, Андрю ще й разправя, че било много студено?

Доби мнителност относно тайното им шушукане, дръпна рязко одеялото. Съвсем по момчешки изглеждаше да сложат някоя жаба в леглото й и да я накарат да изпищи.

Беше почти разочарована, като не намери нищо. Ако бяха извършили лудория, щеше да означава, че не смятаха съвсем да не я забелязват през живота си.

Облече скромна памучна нощница и се приготви да си ляга. Каза си да не се нервира за това, че Андрю беше донесъл любимците си вкъщи, защото се чувстваше самотен. Дру спомена, че момчето сънувало лоши сънища, дано нощната музика на жабите го приспеше в здрав сън.

Щом духна свещта, чу издайническо квакане в стаята си и се убеди в противното. Защо се самозаблуждаваше? Гюрултията беше такава, че нямаше да даде на самия Рип ван Винкъл да заспи.

Скочи от леглото и пак запали свещта. Ослуша се, за да определи местоположението на жабата. Застана на лакти и колене и заопипва по пода.

Потърси под бюфета опипом и си спомни как Дерек и Еми пълзяха по същия начин по време на брачната церемония. Изведнъж хвана студен, твърд метал.

Пръстенът на Джудит!

Потръпна и отдръпна ръката си. Не искаше момчетата да узнаят, че се страхува от сребърното колело повече, отколкото от някое блатно създание.