Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 41

Развърза косата си и се почувствува сладострастно порочна, остави заплетените черни къдрици да се спускат буйно и изобилно около раменете й. Чудо на чудесата, беше не само стройна, но също и сексапилна!

Застана в различни пози като модел от корицата на някое списание, местеше устните си, отмяташе назад глава и се разглеждаше под различен ъгъл. Плъзна нежната си ръка с непрекъсната движение по тялото си и повдигна косата от врата си. Вдъхна мекия, утринен бриз за момент и разпиля косата си като дълъг, черен облак, който погали гърба й като любовник.

Любовник.

Той се прокрадна в съзнанието й като неясен, треперлив фокус на всичките й желания. Представяше си как мазолестите му ръце се плъзгат по гърба й, по раменете и описват бавни кръгове около гърдите й. Почти осезателно почувства тъмнорусата му глава да я целува нежно по врата й.

Ръката й се повдигна независимо от волята й и бавно спусна надолу презрамката на комбинезона. От дълбините на душата й бликна засилваща се възбуда, усети кипяща дързост. Меката памучна тъкан дръпна гърдите й в движението си надолу, докато зърната й се показаха и напрегнаха от студения утринен въздух.

„Дру!“ — извика наум поради сграбчилото я желание.

Погледна отражението си с смут и тревога и дръпна презрамката на мястото й и я завърза. Какво ставаше с нея?

Беше скандално да позира важно пред огледалото. Нещо по-лошо — не беше в природата й. Новото й тяло проявяваше импулси, каквито предишното не познаваше.

Разтрепери се и насила отмести поглед. Притеснено започна да търси каквито и да било дрехи. Чуждите чувства припокриваха нейните. Нуждаеше се не от дълга, топла баня, а от студен, вкочаняващ душ. Или от плуване.

Завъртя се и погледна през прозореца. Вън нямаше басейн, но защо да не отиде на реката? Мисисипи беше известна с тинята, която носеше, но след като пресечеше пътя, се стигаше до малък каменист залив с форма на подкова, където тинята се беше утаила достатъчно, за да можеше да се плува. Моника беше ходила на това място в младежките си години с надеждата, че ще стане достатъчно добра за професията спасител, с която да се заеме на някой градски плаж. Но Джудит смаза въжделенията й с аргумента, че не отговаря на положението й в обществото. Въпреки това Моника беше прекарала не един и два приятни часове в плуване из залива.

Понечи да облече роклята си, но се отказа; предпочете облекло от две части. Полата изглеждаше смешно дълга, а блузата стигаше до коленете, но за сметка на това щеше да й се наложи да се справя с по-малък брой копчета.

Облече се. Не можа да намери нищо, което да минава за бански костюм, и затова реши да плува с комбинезона. Взе и още един, който да смени на място, а също и една малка превръзка, която служеше за дамски слип.

Върза косата си с панделка и грабна бельото си заедно със сапуна и кърпата от легена. Докато минаваше от всекидневната в голямото помещение, почувства, че за пръв път от толкова време насам животът й беше изпълнен със смисъл. Искаше да се изкъпе и така или иначе щеше да го направи.