Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 40

Изчерви се силно, като се усети за какво мисли. А кога беше започнала да счита Дру за герой?

Огледа стаята с търсещ поглед, докато погледът й се спря на каната и легена върху бюфета. Още от вчера те бяха единствената й надежда да се измие.

Посегна назад да разкопчае роклята си и се замисли какво да облече за вечеря. Разточителното количество премени в гардероба на Моник й даде да разбере, че Самнърови се обличаха изискано, въпреки че Аби твърдеше, че не сядат на официална вечеря. Завъртя се из стаята, като обмисляше повече какво да облече, че от колкото къде отива, и без да иска, сбута нощното шкафче. Тогава забеляза подноса.

Оправи го, намери студена яхния в голяма купа и щедро отчупен голям комат хляб. Придружаващата ги бележка беше паднала на земята.

Поднесе хартията към френския прозорец, като преди това дръпна драпираните завеси, за да влезе повече светлина, но откри не само врата, а и прозорец, дълъг колкото цялата стена. „О, да — спомни си тя, — имаше ги, когато посетих за първи път къщата. Ако прозорецът се отвореше нагоре, откриваше портал.“ Беше още една очарователна частица от миналото, която Джудит беше заличила със своите подобрения.

Стъпи на балкона — не, казваше се „галерия“ — и се изненада от изгрева на слънцето. Значи беше проспала цялата нощ.

Сякаш да я убеди в това, червата й започнаха да куркат, напомняйки й, че беше пропуснала още едно хранене. Ако в предишния си живот беше правила така, нямаше да има нужда да спазва диета.

Аби беше авторката на бележката, съдържанието и почеркът издаваха интелигентността на момичето. Без да смущава съня й, бе оставила свещ и ядене в случай, че Моника се събудеше след час или два.

Трогната от загрижеността й, Моника се зарече, че този ден ще я отмени колкото се може повече в кухненската работа. Върна се в стаята да се преоблече, но остави прозореца отворен, защото съобрази, че е по-добре да влезе макар и слаба слънчева светлина, отколкото вътре да е сумрачно. На тъмно стаята представляваше минно поле, тъй като беше задръстена по глупав начин с френски мебели и безчислени вехтории.

Преди да вземе легена, опита да разкопчае роклята си. Оказа се не по-лесно, отколкото вероятно е било обличането. Отдолу носеше памучен комбинезон, на който едва ли си личеше кое е отпред и кое — отзад, но роклята представляваше истинско предизвикателство за въображението й. Коя жена със здрав разум би могла да си купи одежда с толкова много закопчалки? Стягането и освобождаването им я подлагаше на истинско мъчение.

Почти свърши и се приближи към легена. Зърна отражението си в огледалото. Спря се и отпусна ръка. Колко фантастично й се струваше да наблюдава лицето на непознатата, съзнавайки, че беше обсебила нежното красиво създание!

Роклята се бе изхлузила от лявото й рамо и откри чисто бяла кожа. Хипнотизирана от образа, заспуска ръкава надолу и следеше с поглед как материята разкрива деликатната ръка. Коприната се изхлузи до ханша и след това падна на земята. Сега само полупрозрачният комбинезон криеше тайните на идеално оформеното тяло.