Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 43

Дори и сега тялото й изгаряше от желание към Дру. „Трябва да поплувам в студена вода — помисли си тя отчаяно. — Всичко друго — настрана.“

Излезе бързешком от къщата и пресече поляната. Молеше се да не срещне случайно някой от Самнърови, защото веднага щяха да се досетят, че ги е подслушвала. Беше се изчервила цялата и изглеждаше като превъплъщение на самото разкаяние.

Пресече пътя и забеляза Дерек да отива към полето. Озарен от изгряващото слънце, изглеждаше по-красив и от преди. Крачеше широко, с вдигната гордо глава, от него струеше сила и привличаща мъжественост. Кое момиче не би се възбудило от него?

Изтича до заливчето, сякаш беше спасителен оазис. Зарече се, че няма да се поддаде на смахнатите си емоции. За да удостоеше някой мъж с възхищението си, той трябваше да притежава не само силно развити бицепси, но и интелигентност, нежност, чувство за хумор… „Откажи се да търсиш — си каза ядосано, — такъв мъж не съществува.“

За разлика от малкия залив. Стори й се, че е с по-рязко очертана брегова линия в сравнение с предишните й спомени и че има прокопан от човек тесен проток. Майката Природа очевидно не беше поскъпила щедростта си, за да извае този кът.

„Съвсем не е като в Ню Йорк“ — помисли си с обич, като се наслаждаваше на естествената тишина. Простиращата се наоколо гора от дъбове и величествени кипариси навяваше спокойствие и сигурност. Утринната мъгла още не се бе вдигнала и се стелеше над водата, като придаваше магическо очарование, сякаш нимфи и вълшебни същества лудуваха върху нежните листа на лилиите на отсрещния бряг.

Малък пристан се простираше от край до край, като че ли за да пази протока. Вероятно в бъдещето бури и наводнения бяха отнесли дървената му конструкция. Стори й се, че на светя няма по-божествено удоволствие от това да се гмурнеш от пристана в ледените обятия на водата.

Съблече се ходом и избърза покрай брега към дока, като хвърляше дрехите си една по една върху дъските. Само по комбинезон се хвърли във водата с бързо, плавно движение.

Изплува на повърхността и пое дълбоко дъх като затворник, току-що излязъл от единична килия, и пое напряко през залива. Правеше кръг след кръг и се отдаде на завладяващото я чувствено удоволствие водата да се плъзга по кожата й, като че ли така можеше да отмие цялата мръсотия, която бе събрала. И може би, част от грижите й.

Бавно, сякаш дебнещо, пред вътрешния й поглед се изправи Дру Самнър, но не целият, а само част от него, и завладя мислите й. Представи си го разгорещен и потен след работния ден, прекаран на полето. Беше съвсем естествено да се съблече, както беше направила тя, и да се гмурне в реката да се охлади.

Студена вода и гореща плът; млечнобялата й кожа, притисната до неговия дълбок, тъмен загар — при мисълта за голото му тяло, нейното започна да гори.

— Иска ми се и аз да мога така.

Стресна се от гласа, погледна нагоре към пристана и откри Елизабет. Моника загуби равновесие и за малко да нагълта вода, като осъзна за какво беше мислила; темата беше неподходяща за толкова млада публика.