Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 38

„Но защо? — чудеше се Моника и бързо отхвърляше всякакви възможности. — Заради кражба или прелъстяване на гост или… на самия него?“

— Какво беше направила?

— Дру не пожела да ми каже — сви рамене Аби, — но аз предполагам, че причината е била, че двете сте били по-близки, отколкото е прието между робиня и господарка. Побиваха ме тръпки, като ви наблюдавах заедно да съзаклятничите и да си шепнете тайно. И аз не бях единствената. Няма да се намери нито един от цялата енория, който да посмее да премине на по-малко от миля от колибата на жената в блатото.

Колкото повече Моника узнаваше за Моник, толкова по-добре разбираше недоверието на Аби.

— Носеха се слухове, че правела бели и черни магии, по-силни от традиционното вуду в града.

— Вуду ли? — потръпна Моника.

Така се нарича начинът, по който се разделяш с миналото си. Аби се върна към заниманието да кълца месо с настървение, ножът й със звънтене нанасяше бързи наказателни удари.

— Мисля си, че случи с обслужването на американските войници. Това ти помогна да живееш добре в Ню Орлийнз през войната, докато всички ние страдахме от недоимък.

— О, Аби, нямам никаква представа…

— Можеш ли да си представиш — момичето изобщо не я чу — как се почувства Дерек, като се върна у дома след премеждията и научи, че си съсипала имението? Всеки ден работи като роб на полето, за да направи плантацията отново доходоносна. Сигурно те е проклинал за измамната ти и егоистична постъпка.

„О, да — представи си Моника добре, — нищо чудно, че мрази жена си.“

— Не зная — прибави тихо Аби и спря ножа си, като видя купчината нарязани моркови, — може би наистина си се променила.

— Да, но повече, отколкото можеш да си представиш.

— Поне Елизабет счита така. Искрено ти заявявам, че начинът, по който това дете те прегръща, ме кара да си мисля, че ти си нашата спасителка. Но се кълна, че ако това момиче те заобича и ти го изоставиш, няма да има магия, с която ти и твоята Рейчъл ще ме спрете да те накарам да си платиш за това. — Аби се обърна и размаха ножа, за да придаде тежест на думите си.

Моника внезапно се почувства твърде уморена, за да се бори. Битката беше неравностойна, не можеше да убеди тези хора, че не им желае злото. Нямаше смисъл да й натяква, че не е снаха й, но размисли — никога нямаше да й повярва.

Аби се улиса пак в работа. Единствено се чуваше как острието реже, но Моника чувстваше упрека й във всеки удар. Белеше мълчаливо картофите и опита да не пада духом. През последното денонощие се бе изчерпала емоционално. Не се случваше всеки ден леля ти да те прокълне от смъртния си одър или да завариш съпруга си с шаферката в леглото. А колко често се озоваваше в чуждо тяло в отминала епоха? Като изключим двата часа, през които беше упоена, не беше спала много през последно време. Надяваше се, че ако си починеше добре през нощта, на утрото всичко ще отида по местата си.

Спомни си с копнеж леглото в стаята на Моник. „Забрави го — каза си тя, — трябва да обеля картофите.“

Когато се пресегна за последния и въздъхна с облекчение, Аби вдигна глава.