Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 37

Изненадана, Моника поклати глава.

— Съвсем определено желая да свърша своята част от домакинската работа. Само ми кажи с какво да ти помогна.

Абигейл я гледа дълго и недоверчиво.

— Картофите трябва да се обелят — каза тя накрая и кимна към масата, — а морковите от онзи чувал трябва да се нарежат на резени.

Абигейл й връчи нож и се обърна към тезгяха да кълца месо. Моника хвърли поглед към грамадата картофи и се опита да не изстене на глас: едно от наказанията във войската беше да работиш в кухнята.

Въпреки това не желаеше да остави Абигейл да свърши всичко. Момичето изглеждаше претрупано с работа. На нейната възраст трябваше да се среща вече с младежи и да направи своя избор, а не да прекарва с дни в кухнята на брат си в качеството на черноработник.

Моника грабна най-напред чувала и започна да нарязва морковите, отложи картофите за колкото се можеше по-нататък.

— Ако си гладна — отвори уста Абигейл, без да се откъсва от работата си, — защо не похапнеш моркови?

— Всъщност, в началото имах предвид най-вече сандвич със сирене и пържени картофи.

— Какво?

— Сандвич със сирене и всичките му съставки: лук, туршия, горчица, кетчуп… — Аби я погледна изумена и това я принуди да спре — бързата храна беше изобретение на двадесети век. — Не ми обръщай внимание — завърши тя с половин уста, — избръщолевих само няколко глупости.

„Хич не е за чудене, че Моник има тяло на фотомодел — помисли си тя и пъхна бързо едно морковче в устата си. — Щом няма примамващи вкусотии, лесно е пазила диета.“

— Постъпваш странно — каза Абигейл и наклони глава, като се обърна към нея. — Наистина ли си удари главата?

Моника реши за себе си, че харесва сестрата на Дру. В много отношения й напомняше за нейната приятелка Джералин. Позициите на Моника в даденото домакинство бяха несигурни и затова прецени, че моментът е удобен да я спечели за приятелка.

— Виж какво, Абигейл…

— Само Аби. Никой никога не ме нарича с пълното ми име.

„С изключение на Байърз, тъй като той я нарече така.“

— Добре, Аби. Предполагам, че за теб ще е по-лесно да приемеш, че имам амнезия, отколкото, че съм чужденка, но в действителност не съм познатата ти Моник.

Аби не сваляше поглед от нея. Моника отсъди справедливо и реши, че ако си бяха сменили местата, също би възприела с труд реалността.

— Или не — считай, че съм същата, но съм загубила всичките си спомени. Нуждая се от помощта ти, за да разбера какво става около мен.

— Как така?

— Допускам, че преподобният Байърз надига глава заради пословичната му ревност, но откъде е тази Рейчъл? Изглеждаше ми призрачно страшно да дойда в съзнание и първият, когото да видя, да бъде тя, надвесена над мен. Коя е тя и защо съм била с нея в блатото?

— Много странно е, че си забравила Рейчъл. — Аби вирна в недоумение глава. — Тя е твоя робиня и ти я доведе от дома си. Бяхте неразделни.

— Наистина ли?

— Вероятно Рейчъл е ядосала с нещо Дру, защото той я пропъди от плантацията.