Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 35

— С теб? — изсмя се, горчивината заседна като буца в гърлото му. — Вече съм получил своя урок.

— Знаеш ли, може и да съм се променила — вдигна страстен поглед — и да съм… нов човек.

— Е, да, и аз съм се променил. Не съм вече онова лековерно момче, готово да повярва на всяка твоя лъжа. Не зная дали е така, но ми се струва, че си намислила нещо. Отсега нататък ще те следя много зорко и ако само се скараш на децата, ще те накарам да съжаляваш, че си се родила.

Погледна го уязвена с широко отворени очи и той си помисли, че може само или да я удуши, или да я обича.

— Време е да излизам — каза й сурово й се обърна рязко на пети.

Моника се разтрепери. Беше готова да се бори с хиляди преподобни, но това не би променило нещата. Дру определено я мразеше.

Опита се да го забрави с довода, че децата са единствената й утеха, но тялото й не пожела да се подчини. Дори в момента се разтърсваше от желанието да бъде в обятията на Дру.

В гостната употреби цялата си воля, за да не издаде с нищо горещия си копнеж. Близостта му пораждаше представи за това, как елегантните му, силни ръце се плъзгат по голото й тяло.

Изчерви се. Откъде, за Бога, подобни мисли идваха в главата й? Не беше вода ненапита, но редките й опити да намери любовник едва ли бяха изблик на съкрушителна любов. Тогава откъде можеше да узнае какво би изпитала, когато един мъж извършеше бурно коитус с нея и я потопеше в безпаметно удоволствие?

„И никога не бих узнала — мислеше си с тъга. — Дру ми даде ясно да разбера, че предпочита да ме види мъртва.“

— Ще те хареса някой ден — каза Елизабет, която внезапно се бе появила до нея. — Дай му само още малко време.

— Много си мъдра за годините си. — Моника се усмихна унило и приклекна. — Как се озова тук? Мислех, че си горе с братчетата си.

— Зная, че не си закусила, и дойдох да ти покажа кухнята.

— Благодаря ти, мила, но мога и сама да я намеря. Качи се горе да си поиграеш.

— Андрю играе само със своите жаби — поклати глава Елизабет, — а Стивън не е в настроение. Казва, че да ни преподаваш уроци е глупаво и нямало да ги посещава.

— Спорила ли си с него?

— Много. А ти — с чичо Дру? Чух го да крещи. Слязох да ти помогна в случай, че имаш нужда.

„О, наистина много умно от нейна страна за крехката й възраст“ — помисли си Моника и с нежност откри лицето й от паднал кичур.

— Благодаря ти за състраданието, но всичко е наред. А сега си иди и се сдобри със Стивън, и остави аз да го убедя да взима уроци от мен.

— Щом си сигурна, че не се нуждаеш от мен… — Елизабет си тръгна, но погледна назад към Моника.

— Хайде, побързай. — Моника се изправи. Наблюдаваше я как се изкачва по стълбите и си помисли с надежда дали малката ще опита отново да предума брат си. В случай, че да, пожела й по-голям успех, отколкото самата тя имаше с Дру.

Мъжете бяха невъзможни. Нечестни и дебелоглави. Може би Моник е вършила ужасни неща със съпруга си, пък Дерек също беше извършил предателство и тя не упрекваше Дру за чуждото вероломство.

Отърси се от тези мисли и реши повече да не губи време да мисли за който и да било мъж. Сам господ й бе свидетел, че беше ангажирана с достатъчно много грижи, първата от които беше куркането на червата й. След като премина възбудата от посещението на Байърз, усети непреодолим глад.