Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 33

Роклята й имаше същия цвят като панделките и изглеждаше невероятно как съчетава скромността и предизвикателството. Прикриваше всяка нейна по-особена част на тялото, но в същото време някак си концентрираше вниманието на Дру точно върху тези места. Коприната обгръщаше бедрата й и го хвърляше в умозрителни фантазии. Другите жени бяха изоставили кринолина, но Моник несъмнено искаше всеки в стаята да се възхити на дългите й прелестни крака.

Тя го погледна право в очите и дъхът му секна. Дали се осмеляваше пред всички да му напомни как краката й се обвиваха около неговите? „Дявол да я вземе!“ — не можа да премахне напрегнатостта в слабините си.

С какво беше виновен, че тя бе влязла под кожата му? Той не можеше да мисли единствено за себе си, а трябваше да мисли и за братовите си деца. Робърт би очаквал от него да се грижи за тях, а това беше най-малкото, което можеше да направи.

— Чувствам се малко неразположена — каза Моник задъхано и се отправи към единствения останал празен стол. Седна и засия в усмивка към посетителите.

Ефектът би бил поразителен, но Дру забеляза как пръстите й нервно потрепваха по облегалката и си играеха с пълнежа, който прозираше отвътре. Това го раздразни — трябваше ли да привлича вниманието върху парцаливата стая и още по-дрипавата къща?

Усмивката и падна на Елизабет. Сякаш с това й отправи покана, детето изтича и скочи в скута на майка си.

Дру остана като треснат от гръм, учуди се какво ли се крие зад тази невероятна проява на обич. Съвсем наскоро, миналата седмица, Моник се скара на Елизабет просто задето уморена се бе хванала за полата й.

Още по-изненадващо Елизабет чувстваше удоволствие да седи там, след като в миналото винаги бе избягвала майка си. Или и двете бяха изключителни артистки, или бяха установили някакви неочаквано добри връзки. Дру се нервира в очакване каква дяволия ще направи вещицата.

Моник погали детето по главата и се обърна към гостите:

— Надявам се, че не ви изглеждаме нетактични, но Елизабет и аз бяхме разделени за няколко дена и все още нещата около нас не са се уталожили, нали, любима? — Отново последва мълчаливо съгласие и детето ентусиазирано кимна с глава. — Имам такива големи планове за децата. От утре ще взимат уроци. Време им беше да се научат да четат и смятат, не мислите ли?

— Това време отдавна е минало, ако питате мен. Трябва да ви предупредя, мисис Самнър, че няма да ме видите вече около тях да ги обучавам.

Тя погледна Байърз с усмивка, която би разтопила и камък.

— Никога не бих си и помислила да ви се натрапвам. Имах предвид, че аз ще им преподавам.

Елизабет я прегърна спонтанно с бурна радост, но още по-учудващо бе да се види как Моник отвърна на жеста й. Картината напомняше за Девата и малкия Исус. Дру усети старото познато бодване в гърдите си. Беше непоправим, неизлечим романтик — винаги търсеше израз на неподправена любов.