Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 34

„Такава беше Моник в началото“ — припомни си той. Сега не можеше да познае къде свършваха чувствата и къде започваше безкрайната й игра.

— Време е да си тръгваме — надигна се мис Хардуедър. — Убедих се, че сме излишни тук.

Инатът на Байърз го накара да остане седнал, със скръстени пред гърдите ръце.

— Можете да преметнете всеки друг, но не и мен. Бях тук, вие си спомняте, когато затворихте децата по техните стаи, за да забавлявате онази американска паплач.

Моника прехапа устни, пусна Елизабет на земята и се изправи до Дру.

— Преживях войната много мъчително, както и всеки един от нас — каза тя с тъжна усмивка, като се обърна към старша сестра Хардуедър, — но сега всичко приключи й кълна се, няма никога пак да липсвам на децата си. Освен това имам чудесен нов съпруг, който ще ми помага. — Сложи ръцете върху раменете на Елизабет и замълча със срамежлива усмивка, предназначена за Дру.

Той схвана намека и въпреки че се понасили малко, постара се да продължи:

— Мисля, че жена ми искаше да каже, преподобни отче, че ви молим за още една възможност да започнем отначало.

Моника го погледна в очите. Когото болката от бодването схвана гърдите му, Дру почти се предаде на изкушението от близостта им. Насила отмести поглед. О, беше чудесна до такава степен, че почти се опияни от вярата в думите й.

— Съвсем благоразумна молба — отбеляза мис Хардуедър. — Мисля, че можем да считаме проблема за решен, нали, преподобни? — Изгледа го продължително, докато той с неохота също стана на крака.

— Безпокоях се за благоденствието на децата. Няма да се успокоя, докато не се уверя, че имат подходящ дом.

— Ще имат прекрасен дом — каза Моник с жар. — Готова съм да умра, за да им го осигуря.

Дру усети, че тя прекали и трябваше да спре. Дори мис Хардуедър не би повярвала на по-смело твърдение. Изпрати посетителите си, тъй като трябваше да се отърве от тях, преди Моник да е развалила всичко.

Децата използваха случая да избягат, като се прескачаха едно друго в гонитбата си нагоре по стълбата. Байърз поклати неодобрително глава.

— Остави децата на мира — каза му меко Дру. — Не те са причината за гнева ти.

Байърз изправи рамене, но не даде да се разбере, че е чул. „Ще ми създава ядове пак — помисли си Дру и затвори вратата след него. — Явно още не се е отказал.“

Неочаквано Моник продължи гласно тази тема.

— Още не е приключил, нали? Възнамерява да се върне?

— Учудваш ли се? — отвърна й рязко. Колко нагло от нейна страна беше да се прави на невинна, след като беше единствената причина за идването на мъжа. — Мислиш ли, че представлението, което изнесе, го е убедило? — Тя примигна също като ранена кошута и Дру малко уталожи раздразнението си. — Изигра пиеса, която би могла да подведе добросърдечната старша сестра Хардуедър, но не и мен — дългогодишния зрител.

— Значи излъга пред тях? За новото начало? — сведе поглед.