Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 32

Дойде време и Дру да се включи в представлението.

— Моля ви, простете ни, преподобни отче. Моник и аз желаехме да присъствате на сватбената ни церемония, но се оказахме в града, епископът ни благослови и ние не можахме да ви изчакаме.

— Но вие… защо…

— Какво не е наред? — Изненадана, мис Хардуедър стрелна Байърз с очи. — Чудесна новина. Вие сам казвахте, че женитбата е средство, с което ще се осигури бъдещето на децата.

„Дали Байърз се е надявал да принуди Моник да се омъжи за него? Осуетяването на такива планове би могло да направи опасен всеки мъж — помисли си Дру. — Може би сега ще е още по-непреклонен и отмъстителен.“

— Не можете… — Погледът му блесна, преподобният преглътна шумно и продължи: — Не можете да ме убедите, че децата са щастливи от този развой на събитията.

Момчетата се притиснаха до Дру и демонстрираха своето единодушие.

— Много сме щастливи — каза яростно Елизабет, — и обичаме нашия нов татко.

— А какво става с Мон… т.е. с мисис Самнър? Защо не дойде при нас да сподели тези „радостни“ новини?

— Много й се искаше лично да ви разкаже, но късмет — тази сутрин се разболя и досега още не е станала от леглото.

— Така ли?

На Дру се прииска да му смачка самодоволния фасон.

— Особено държеше да ви информира, че продадохме къщата в Ню Орлийнз. Отсега нататък нейният дом е тук, в Ривърз Едж, с децата и с мен.

Беше репетирал речта си много пъти, но въпреки това се почувства неловко. Можеше ли да накара Моник да изиграе своята роля? Малко вероятно, особено ако се вземеше предвид как тя се противопостави на продажбата. А две минути след като тръгна за града, тя се бе завтекла при Рейчъл в блатото.

Не можеше да я пази ден и нощ, тъй като цялата работа на стопанството лежеше на раменете му, но очевидно някой трябваше да полага грижи и за нея. Иначе беше непредсказуема и можеше да очаква всичко от нея.

Сякаш в потвърждение на думите му се чу шумолене на коприна. Позна дори без да се обърне, че Моник е застанала на вратата.

Мина плавно през стаята, като концентрира вниманието на всички с привидно невинната си усмивка. Дру не отгатна какво е намислила и изпита безпокойство. Познаваше я добре, тя имаше лице на ангел и душа на вещица.

Мина покрай него, като влачеше края на роклята си, облъхна го едва доловим мирис на магнолия. Успя само да се въздържи да не я удуши на място. Погледна го и му намигна.

— Къде е сестра ти?

— Да — попита и Байърз в желанието си да ги хване натясно и вирна нос, — къде ли е Абигейл?

— Готви в кухнята. — Дру пропусна да каже, че тя не пожела да вземе участие в играта на котка и мишка. Би поддържала Дру до края на живота му, въпреки че не одобряваше избора му при женитбата. Според нея би било по-добре децата да растат отделени от майка им.

— Били сте болна. — Байърз промени темата и се обърна към Моника със сърцераздирателен хленч. — Но бих казал, че изглеждате великолепно.

Думите му бяха бедни, за да опишат външността й. Откакто Дру я беше оставил в стаята й, тя беше оползотворила добре времето си. Косата й беше разделена на две по средата и вдигната нагоре и настрани с тъмнорозови панделки, беше с пленителни къдрици, откриващи ушите й и подчертаващи неотразимия чар на нежните й скули. Поразително приличаше на Елизабет, но по женски излъчваше невинност и загадъчност — истинско въплъщение на предвоенната идилия, когато момичетата изглеждаха като крехки кукли, които трябва да се глезят и защитават.