Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 31

— Капитан Самнър, каква изненада. Мислех, че… сте… Бях информиран, че сте заминал за Ню Орлийнз.

— Съжалявам, че ви разочаровам.

— Да, добре…

— Добър ден, капитан Самнър — прибави женски глас отзад и Байърз се отмести. — Старша сестра Мириъм Хардуедър от сиропиталището — каза надменно и подаде ръка.

Дру се здрависа. Цялата й външност, от посивялата коса до бозавите й дрехи, внушаваше недостъпност, но нещо в мимолетната й усмивка го накара да се отпусне. „Може и да е сурова — помисли си той, — но ще бъде справедлива.“

— Заповядайте! — Въведе ги в гостната. Байърз душеше презрително с ястребовия си нос овехтялата мебелировка. Моник беше назовала нещата с истинските им имена: този мъж беше действително една плешива крастава жаба.

„Днес недостатъците му не са на дневен ред“ — напомни си Дру. От изключително значение беше да го убеди, а също така и старшата сестра Хардуедър, че нямаха основание да разтурят семейството му.

Посочи им с жест единствените свестни столове в стаята. Тъмномахагоновите им облегалки бяха твърди и неудобни, но поне не се клатушкаха като останалите, чийто златист брокат беше толкова износен, че пълнежът прозираше отвътре.

— Чувствайте се като у дома си — каза на гостите си, като опита да отклони Байърз от заниманието му да разглежда дупките по килима. — Ще извикам децата.

— Няма нужда. — Байърз помнеше добре целта на посещението им и се разположи важно с пуфтене. — Може да се окаже, че приказките ни не са подходящи за малките им уши.

Не успя да довърши, децата вече летяха надолу по стълбите. На последното стъпало Стивън забави, с което принуди следващите го да се изравнят с него. Дру сподави усмивката си при опита им за тържествено представяне. Ако не друго, то поне бяха добре възпитани.

— А, ето ги. — Избута децата напред. — Да ви представя моето семейство: Стивън, Андрю и Елизабет.

За негово голямо облекчение момчетата направиха добре отрепетираните си поклони без грешка, а момичето, тази малка артистка, изпълни реверанс така, сякаш се гмурна пред Техни царски величества, а след това отстъпи и хвана Дру за ръката. Дру й вдъхна увереност, като я стисна за ръката.

— Деца, вече познавате преподобния Байърз. А това е мисис Хардуедър от сиропиталището.

— Мис Хардуедър — поправи го Байърз, но забележката му предизвика гримаса у компаньонката му. — Деца, бъдете така добри да ни оставите. Ще разискваме сериозни теми с вашия чичо.

Елизабет поклати отрицателно глава.

— Вече не ни е чичо, а татко.

Байърз поклати глава с престорена симпатия.

— Точно от това се страхувах най-много. Клетници, принудени да живеете без любов и привързаност, прехвърляте чувствата си на първия срещнат. А той, бих добавил, се оказа ненадежден с това, че ни беше напуснал до неотдавна.

Дру се наежи. Единствения път, когато напусна, отиде в армията през войната. Сега на свой ред Елизабет стисна ръката му.

— Но чичо Дру не стана ли наш татко, когато се ожени за мама?

— Ожени ли? — Байърз почервеня от гняв, изглеждаше така, сякаш е получил удар и ще експлодира след малко.