Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 22

Една ръка я хвана за китката изотзад. Обърна се стресната и видя коленичила до нея негърка. Изглеждаше угрижена и може би не по-малко смутена от Моника.

— Какво стана? — попита я тя с непознат акцент. — Да опитаме ли отново?

Моника поклати глава, но беше толкова замаяна и объркана, че не разбра въпроса. По всичко изгледаше, че жената я познава, но странният изговор и окъсаните старомодни дрехи не й помогнаха да си я спомни. Моника се изправи и понечи да я обсипе с въпроси, но особено чувство на лекота обхвана тялото й. Може би се бе разболяла от диабет? Какво ли беше сложил Дерек в ликьора?

— Моник! — Викът се чу отдясно, зад дърветата. Беше мъж, изключително ядосан и повтаряше името й, докато няколко секунди по-късно не се появи на открито. Изобщо не се усмихваше. Изглеждаше бесен от ярост.

Моника преглътна със свито гърло и скри пръстена в джоба си. Направи крачка назад и негърката пак я улови за ръката. Очакваше нейното: „Да опитаме ли отново?“, но дали имаше предвид Моника или Дерек — основателно можеше да се запита какво й бяха направили.

Погледна ложето си. Напълно приличаше на гроб. Може би бяха опитали да я отровят с ликьора? Или Дерек просто я беше упоил с надеждата, че влажният нощен въздух на блатото ще я довърши? „Жена ми е обезумяла от скръб по току-що починалата си леля“ — би заявил той с ангелско изражение на лицето, като междувременно обмисля как да пропилее наследството й. Толкова по-зле за нея, щом не му е направила услугата да умре.

— Изгубих два дни да те търся — издекламира Дерек, като се приближи, — вместо да работя. — Като че ли беше работил и един ден в живота си!

— Не се приближавай! — изкрещя му насреща Моника и се откъсна от негърката. — Кълна се, че ще извикам полицията, ако се наложи! — Той спря със зяпнала уста, сякаш й беше поникнала нова глава. — Може би едно време бях прекалено наивна, за да вярвам, че ме обичаш, но сега очите ми се отвориха. Искам развод, Дерек! Можеш да задържиш гадните си петстотин хиляди долара, но ако не си отидеш незабавно, ще разкажа на всички как си опитал да убиеш жена си. — Пое дълбоко дъх, цялата трепереше вътрешно. Тези предизвикателни думи бяха най-смелата й реч през живота й. Не би се учудила, ако опиташе да я удуши със собствените си — ръце. Но за нейно пълно изумление Дерек се обърна към негърката:

— Какви ги бръщолеви тя, Рейчъл? Кой е този Дерек? И какво общо има това с някакво убийство?

— Беше болна, господарю Дру — отговори жената, подбирайки думите си, докато изучаваше внимателно Моника с поглед. — Мис Моник си удари главата и не може да си спомни миналото. Дойде при мен да й дам лечебна отвара.

Моника се залюля, сякаш земята се разтвори под нея. „Господарю Дру?“ Почувства глождене в стомаха. Учуди се къде ли са се дянали обичайните му спортни шорти и фланелката. Дори и насила не можеха да го облекат с тези някога сини вълнени панталони и бялата памучна риза с оръфани маншети и яка.

Тя също не беше за ревю. Листата и калта бяха декорирали роклята й. Нейната дълга до петите рокля. Не беше кринолин и липсваха една или две фустанели, но тя разпозна модната линия — беше яркото кехлибарено-червено на стилиста О’Хара.