Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 20

Приседна на пластмасовата повърхност на леглото, усещаше студения допир през комбинезона си. Може би трябваше да му се противопостави. Но можеше да прояви злост, щом научеше намеренията й да не му позволява да управлява имението.

Изпита обладаващ я подтик да избяга, да отиде където и да било, така че никога повече да не го срещне отново.

Въздъхна дълбоко и огледа пръстена. Само ако беше възможно да бъде чародеен талисман и да й донесе вълшебни рубинени пантофки, които да я отведат далече! „Няма друго такова място като дома!“ — прошепна си тя, спомняйки си за мечтаното от нея семейство, и нахлузи сребърния кръг на пръста си.

Прониза я вледеняващ ток. Спомените й започнаха да се превъртат в обратна посока. „Пияна ли съм?“ — учуди се тя, като се сети как Дерек почти насила я беше накарал да изпие ликьора.

В дълбините на съзнанието й се надигна бавен, ритмичен припев, като че ли Джудит бе подела своята молитва. Съблазнителният зов я предизвикваше в отговор да се кърши и танцува. Миризмата на лекарства се разтвори в тежкия мирис на рохка земя, студената пластмаса я обгърна с топла, струяща сребриста светлина. Главата й стана по-лека и ефирна.

Част от сетивата й я предупреждаваха, че трябва да свали пръстена, но й се струваше, че ръцете й сега бяха отдалечени на хиляди километри. Почувства тялото си безтегловно и нищожно, докато се отдалечаваше от него. Летеше, носеше се все нагоре и нагоре…

Погледна надолу към стаята под себе си и там, на леглото, далечно и независимо от нея, видя тялото си. Смутена, опита да го достигне, но напевът я увличаше по-далече.

„Боже мой — помисли си тя, разпознавайки картината от многобройните филми, които беше гледала. — Може би умирам.“

Ето че отново сядам да пиша дневника си — аз, която трудно се свъртам на едно място. Но животът така ме е преизпълнил с радост, че не мога да задържа чувствата си само в мен.

Сигурна съм, че съвсем скоро Робърт Самнър ще ме поиска за жена. О, все още нищо не ми е казал, защото е твърде сдържан и официален, но е винаги готов да танцуваме заедно, а очите му не изпускат нито едно мое движение. Когато се замечтая, ми се приисква да бъде по-чувствен, джентълменските му целувки да ме карат да припадам, а не да се прозявам. Моята практичност, свойствена на потомките на галите, обаче ми повелява да се омъжа заради по-доброто положение в обществото, без да обръщам внимание на чувствата. По-късно бих могла да си намеря любовник, който да задоволи и тази ми потребност.

Според мен е добро предзнаменование, че моите родители и аз ще придружим утре Робърт до неговата плантация. Нетърпелива съм, разправяха ми, че Ривърз Едж е най-красивата сграда по поречието на Мисисипи, а може би и най-пищната. Зная, че ще се чувствам като принцеса в просторните му зали.

Разбирам, че размяната на чести и дълги визити е форма на развлечение в обществото на всички плантатори на Юга, но аз съм сигурна, че Робърт е много обезпокоен от предстоящата среща на нашите семейства. В такъв случай трябва ли да се затруднявам да ги запознавам, щом той не желае да се срещнат?