Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 18

Замаяна и обзета от сънливост, Моника се строполи на леглото. Опита се да приеме факта, че леля й е мъртва, за да разбере преходността на всичко живо, но не можа да се отърси от чувството, че все още нещо не е довършено.

Мислите й потъваха в мъгла все повече и повече. Продължаваше вътрешно да съзерцава мъртвешки бялата светлина изпод чаршафа и тъкмо като се унасяше в дълбок, безпаметен сън, когато думите „ти ми обеща“ се загнездиха в съзнанието й.

Събуди се със същите думи, които този път й звучаха подигравателно, но не успя да ги дешифрира. Главата й тежеше, опита се да се изправи. Беше тъмно, часовникът до нея показваше двадесет и два. Може би бе спала около два часа.

Последователно си спомни, че Джудит беше починала и че сега беше омъжена. Стана от леглото дезориентирана и тръгна с олюляваща се походка. „Нуждая се от Дерек“ — се въртеше единствено в главата й.

Беше неин съпруг, следователно трябваше да знае думите, с които тя щеше да се почувства по-добре. „Отсега нататък — мислеше си със замечтана усмивка — Дерек ще бъде до мен винаги, когато се нуждая от утеха.“

Отправи се към стаята му с вдървени движения. Чу тих шепот и помисли, Че Хартли Бюфорд вероятно е при него. Късно забеляза, че е само по комбинезон, и понечи да се върне за пеньоара си, но й се чу мек женски кикот.

— Направи го чудесно, скъпи — измърка Еми Пиърсол, — но не трябва ли вече да обърнеш малко внимание и на жена си?

Моника си спомни похотливата усмивка на Хартли към бюста на Еми с изблик на съжаление към бедната Нанси Бюфорд. Но този тук не беше Хартли, а Дерек.

— На жена ми? — изпръхтя. — Боже опази. Много скоро ми предстои да си губя времето само с нея. Исусе Христе, видя ли чувала, в който бе облечена?

Моника беше шокирана, стоеше като ударена с мокър парцал. Не желаеше да слуша повече, но краката й се бяха сраснали с цимента.

— Не можеш да предизвикаш симпатията ми, Дерек. Защо ти трябваше да тичаш след онази крава и да й се вържеш, като можеше да се ожениш за мен?

— Никой не ми предложи петстотин хиляди долара за теб, сладурче.

— Копеле! Нещастно копеле! Спомняш ли си колко малко ти трябваше да се откажеш?

— Вярвай ми, знам какво правя. Джудит ми каза, че трябва да се оженим, преди да умре, спомняш ли си? А аз се подсигурих, като най-напред подписахме брачния договор. Не ми се искаше онези акули, дето ми отпуснаха заема, да развалят хубавото ми лице.

Шокът на Моника се претопи в унижение. Джудит му беше платила, за да се ожени за нея.

— Не беше затънал с повече от петдесет хиляди, Дерек. Бих казала, че си направи едно прилично малко състояние.

Моника почти осезателно си представи ухилването на Дерек.

— Играем на хазарт, скъпа. Не забравяй, че си взех и богата жена. Както би казала Джудит, аз съм нейното семейство — единственото семейство, което й е останало.

Моника затрепери. Не знаеше от какво я болеше повече — от предателството му, от манипулациите на Джудит или от собствената си глупост.