Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 182

„Дру!“ — извика мислено, сякаш той бе пътеводната й звезда.

Дру отвори с трясък вратата на колибата, готов да заплаши Рейчъл, но откри жена си неподвижна на пода.

Разтревожен, падна на колене пред нея, тъй като бе мъртвешки бледа. Грабна ръката й и я стисна, сякаш така можеше да пренесе топлината си в нейната студена и безжизнена плът.

Онемя от страх и започна да разтрива ръцете и лицето й. Беше неговото чудо, искрицата надежда. Божичко, обичаше я повече от собствения си живот!

Но тя не се помръдна. Трябваше да може да направи нещо. Порови из паметта си и си спомни дишането уста в уста, което тя приложи на Елизабет, когато се беше удавила. Някакво ЖСП или нещо подобно. Хвана брадичката й в ръце и опита да вдъхне собствения си живот на неподвижното тяло.

— Дру? — Дарси влетя в бараката, носеше Елизабет на ръце. — О, господи, дали не сме закъснели?

Думите му проехтяха зловещо в стаята. Дру удвои усилията си.

Една ръка го хвана за рамото. Вдигна глава. Дарси бе пуснал Елизабет и сега двамата бяха коленичили от другата страна на съпругата му.

— Дойдохме да помогнем — каза Дарси с напрежение. — Аби и момчетата ще пристигнат всеки момент. Няма време за обяснения. Тази жена не е Ники. Намерихме Елизабет затворена в шкафа и тя ми каза това, което и аз чувствах. Предполагам, че това е Моник.

Дру като опарен пусна брадичката й.

— Подай ми книгата — помоли Дарси детето.

То кимна и извади от джоба на престилката си малък, черен дневник. О’Брайън го отвори и в този момент в стаята влязоха Аби и момчетата.

— Имах време да прочета само последните няколко пасажа — обясни им Дарси — и от тях разбрах, че Моник по някакъв начин е отнела душата на Ники и я е затворила някъде във времето.

На Дру му се присви стомахът, в случая се касаеше за нещо по-лошо от затъване в блатото. Вероятно Ники бе уплашена и съвсем сама.

— Какво да направя? — процеди той.

Дарси посочи с ледена усмивка пръстена върху ръката й, който излъчваше слаба светлина.

По някакъв начин е свързана с брилянта на Зомби и затова ви предлагам всички да се хванем за него. Нека да образуваме кръг около Дру и да го докоснем от двете страни.

— Но откъде знаеш всичко това? — попита Аби съвсем бледа.

— Обещавам, че ще ви обясня по-късно, но сега нямаме и секунда за губене. Доверете ми се. Докато произнасям написаните в дневника заклинания, всички вие се опитайте да достигнете с мисълта си Ники. Зная, че звучи странно и може да ни коства здравия разсъдък, но ако искаме да я спасим, то трябва да я достигнем, където и да се намира, и да я освободим от Моник.

Дру имаше да зададе много въпроси, но подсъзнателно усещаше, че с разпита няма да възкреси жена си.

— Дарс, започвай!

Приятелят му поде монотонното припяване, а Дру стисна силно студените пръсти.

— Дръж се — потече мисълта му. — Чакай ме, Ники, идвам! — повтори по-раншните си думи.

Моника се въртеше като обезумяла и чак след известно време разбра, че не беше сама по време на язденето си през времето. Някой я държеше и я дърпаше.