Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 16

С уплаха Моника забеляза, че леля й няма нищо на пръста си. Стрелна поглед към отворената длан на Дерек, като почти се беше досетила какво ще види там. Двойката сребърни извиващи се линии я накара да дръпне инстинктивно ръката си.

Дерек я хвана по-здраво. Изглеждаше учуден от нейната реакция и вероятно малко засегнат, но не по-малко решен да сложи пръстена на пръста й. Изглежда, нескончаемата молитва на Джудит го вдъхновяваше.

— Не! — извика Моника, когато пръстенът се превъртя, и вледеняващ мраз скова костите й. Тя тръсна ръка, пръстенът излетя и отскочи от рамката на леглото с ехтящ звън, завъртя се като дервиш, затанцува по пода и изчезна.

Настъпи неловко мълчание. Всички гледаха със зяпнала уста голия й пръст. Моника опита да обясни обзелата я паника, но стоеше онемяла. В действителност и самата тя не разбра какво стана. Случи се съвсем спонтанно, подсъзнателно беше убедена, че не трябва да позволява на тези влечуги да се затворят в кръг около пръста й.

— Дайте… пръстена! — изпищя Джудит и захвърли кислородната маска.

Замръзналата от изненада компания се раздвижи. Еми, Дерек и Хартли започнаха да ровят по пода, а свещеникът, лекарят и двете медицински сестри притичаха към Джудит.

Моника остана сама, цялата парализирана, и вцепенено наблюдаваше как тежките клетви на леля й се редуваха със спазми на кашлица.

— Ах ти, кучко… — изплю Джудит, очите й представляваха две черни бездънни дупки. — … Нали ми обеща!

Моника предпазливо отстъпи назад, потресена от яростта, която прочете в немигащия поглед на Джудит. Не можа да познае леля си, така можеше да я гледа само непозната — студените очи искряха от злоба.

Джудит се надигна и помете медицинския персонал, черпеше сили от омразата, и посегна да удуши племенницата си. Костеливата й ръка опасно се приближи, но след това увисна и падна с тъп звук върху леглото.

Очите на Джудит се разшириха от страх и недоверие.

— Ти ми обеща! — изстена тя. — Проклета да си, ти ми обеща! — След това взорът й остана неподвижен.

Разтърсена до дъното на душата си, Моника се обърна най-напред към лекаря, а след това към свещеника и дори към Фърджи, но вниманието им беше концентрирано върху Джудит. Те се опитваха да я съживят и Моника можеше да се закълне, че видя проблясък от смъртнобяла светлина под чаршафа, където бе положена лявата ръка на Джудит.

Внезапно усети главозамайване. Уплаши се, че може да припадне. Объркана и разстроена се обърна към Дерек, който все още стоеше коленичил. Погледите им се срещнаха, след което той подкани с очи най-напред Еми, а след това и Хартли. Тримата бавно се изправиха на крака, сякаш негласно се бяха споразумели, че търсенето на пръстена е вече излишно.

Дерек приближи и я смуши с лакът да излязат от стаята.

— Ето, изпий това — й каза почти умолително и поднесе сребърен бокал към устните й. — Ще те успокои.

Моника се почуди кога и защо беше взел чашата, но за кратко — едва се държеше на крака и беше толкова разстроена, че не беше способна да разсъждава за друго, освен за смъртта на Джудит.