Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 179

— Ако не беше заета единствено със себе си — започна Рейчъл, след като седнаха, — отдавна щеше да ме попиташ защо, щом имам двата пръстена, не съм ги използвала аз самата. Както виждаш — посочи с жест колибата, — животът ми не е по-малко задушаващ от твоя.

Бе й минавало през ума, но вярваше, че задълженията й налагаха да обслужва господарката си и нейните капризи. Въобразяваше си, че и другата е на същото мнение.

— Знаех легендата за пръстените — продължи чернокожата и за по-убедително се наведе през масата, — изгаряха ме нетърпение и любопитство, исках да ги изпробвам, но знаех и последствията в случаите, когато някоя душа си позволеше да избяга от лапите на Зомби. Моят народ нямаше днес да е поробен, ако един дух не се бе освободил и не живееше сред нас — той промени миналото и предначерта бъдещето ни.

Моник премига и опита да я фиксира с поглед.

— Е, и какво? Защо ми го разправяш?

— Защото легендата гласи, че жената, която позволила на онзи дух да избяга, умряла от ужасна смърт. Тъй като не желаех да ме постигне такава участ, реших да използвам теб така, както ти винаги си служеше с мен.

— Аз никога…

— Ти попита ли ме дали желая да дойда в твоята родина? Не. Откъсна ме от семейството и ме принуди да остана тук, за да бъда третирана като някакъв особен предмет.

— Сега не си робиня. Ако смяташ, че домът е божия благодат, върни се по всяко време, когато пожелаеш.

— Но как? Не спечелих нищо през всичките години на служба. Позволи на съпруга си да ме заточи, без дори да получавам коричка хляб. Можех да възвърна свободата си само ако те подмамех с пръстена. Знаех, че Зомби ще ме обсипе със своята щедрост, ако му дадях теб. — Погледна я в очите. — Но ти разгневи Зомби. Трябва да те пратя обратно. Той трябва да получи своята душа.

— Мен ли? — Моник тракна празната чаша на масата. — Но аз му давах души, най-напред Джудит, а след това…

Това ли беше причината, че не можа да си спомни размяната с Моника? По време на скалъпената сватба тя бе отказала да надене пръстена и може би някак й се бе изплъзнала и…

Разбира се, трябваше незабавно да разпознае Ники, това беше превзетата и лицемерно добронамерената й племенница. Само дето никога не би могла да се досети, че някой можеше да се влюби в Моника, защото беше много… грозна.

О, как й бе харесало събуждането в новото тяло!

„Толкова по-зле за нея — помисли Моник, — тъй като ще осъществим връзката отново. А дотогава без съмнение вече ще е научила какво възнамерява да прави Дерек с онзи пистолет.“

Не че и нейното положение не беше също тъй затруднено. Изведнъж разбра защо се почувства толкова изморена. Рейчъл й бе сипала от проклетата отвара в чая.

Вгледа се в неумолимите очи на робинята и се оказа пред перспективата на собствената си смърт.

— Ако искаш да угодиш на Зомби — помоли й се, — трябва да ми позволиш да опитам в случай, че иска душата на Моника.

Опита се да се изправи и да направи протеста си по-убедителен, но краката й се подкосиха и тя се свлече на пода. Остана седнала, подпираше се с ръка, но губеше сила с всяка изминала секунда.