Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 177

— Сега съм добре. — Опита да налучка верния тон. — Трябваше да избягам от Рейчъл. Тя ме омагьоса. Съпругът ми…

— Ще отида да го доведа.

— Недей! — Усмихна се и го доближи. — Не се тревожи. Робинята ми толкова се плаши от него, че няма да му стори нищо лошо. Само дето… — Сложи ръцете си върху слепоочията си и направи всичко възможно да изглежда объркана и уплашена. — Чернокожата има нещо, някаква кукла, мисля, с която непрекъснато ме привлича към себе си. Само Дру може да я спре. Единствено той може да ме спаси.

— Тогава се налага да отскоча да го доведа. Никак не й хареса идеята този решителен мъж да помага на съпруга й.

— По-добре е да отиде там и да види със собствените си очи какво е замислила проклетата магьосница.

— Не разбираш ли, бих желала да ми повярва, тъй като в миналото не ми доверяваше.

— Мислех, че двамата сте изгладили взаимоотношенията си. — Изглеждаше неподправено объркан. — Аби е на мнение, че брат й най-после се е научил да ти вярва.

„Коя ли е тази жена — възмути се вътрешно Моник, която е успяла да накара циник като Дру Самнър да й вярва?“

— Надявам се да е така — отвърна му с равен глас. — Но ако все още таи някакви съмнения?

— Тогава ще му покажем новата му банкова сметка. Успях да продам скъпоценните камъни, които ми даде. Дори след като извадим сумата, която похарчих за закупуването на захарна тръстика за имението, ще се окаже, че са останали страшно много пари.

Значи онази никаквица беше откраднала цялата й колекция от бижута, а тоя тук я бе продал? Дори по-лошо — беше дал парите на Дру?

Обхвана я сляпа ярост, едва се сдържа да не започне да къса, хвърля и троши из стаята. Бяха я разорили. Ако останеше още тук, щеше да живее като последна просякиня и… робиня на мъжа си.

Трябваше да пристигне в колибата на Рейчъл, преди Дру да я беше напуснал. При това — в отсъствието на този непознат хубавец.

Моник се приближи, клатейки предизвикателно бедра, и спря на сантиметри от него. Ако имаше поне едно нещо, което знаеше как се прави, то това бе обезоръжаването на противоположния пол.

— Прав си — каза му със загадъчна усмивка. — Мисля, че е по-добре да се кача в стаята си и да се облека по-представително. Нали ще ме извикаш веднага щом пристигне Дру?

— Разбира се.

— Много си мил!

— Сложи пръста си на устните си и след това го премести с нежност върху неговите. Раздвижи го леко, за да направи намека си по-ясен, обърна се и тръгна към вратата с плъзгаща се стъпка.

На прага стоеше Аби. Моник разгада погледа й, беше го виждала у поне цяла дузина лица на ревниви жени. Зълва й искаше този човек, и то — на всяка цена.

Колко жалко, че нямаше възможност да поостане и да разбърка нещата. Щеше да бъде много интересно да й го отнеме, като го съблазнеше.

Мина покрай другата с широка усмивка, като едва не я събори. Не можеше и да си мечтае да отвлече вниманието му по по-добър начин. Аби щеше да го занимава с обвиненията си, докато тя щеше да избяга към блатото.