Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 168

Премръзнала, примигна от учудване как се бе озовала тук. Клоните на кипарисите се вплитаха така плътно един в друг, че не можеше да види или дори да почувства слънцето. Сякаш за да допълни картината на студа или може би произлизаща от него, около краката й започна бавно да се извива мъгла, досущ като змия. Настъпи страховит покой, тишината бе толкова дълбока и приглушена, като че ли се намираше в гроб.

Нямаше и най-малка представа как се бе озовала на това ужасно място, дори нещо по-лошо — не знаеше как да се измъкне обратно.

В дълбините на душата й тихо и притъпено започна да се надига паника, въпреки че външно изглеждаше спокойна. Здравият разум я караше да бяга, но тялото й търпеливо очакваше този някой, който я извика, да дойде и я поведе.

Не чака дълго. Рейчъл изплува от мъглата и се материализира на сухия хълм пред нея.

„А, дойде най-сетне — измрънка и протегна ръка да й помогне. — Ела, време е.“

Моника се подчини външно и пое ръката й, но един вътрешен глас у нея непрекъснато викаше името на съпруга й.

„Дру!“

Той се изправи и за малко да изпусне плуга, след като се огледа. Почувства се глупаво, тъй като около него нямаше никой, може би му се беше счуло поради свистенето на бриза в тръстиката.

Гласът бе прозвучал така реално, че той можеше да се закълне, че сякаш Ники бе застанала непосредствено до него.

„Това се дължи на дългите нощи, които прекарваме заедно“ — помисли си с усмивка. Любеше я, говореше й, прегръщаше я силно — нищо чудно, че често всеки знаеше какво щеше да каже другият след малко. Стигна до там, че се питаше как е могъл да живее без нея.

В паметта му изплува картината от онази нощ, когато се бореха рамо до рамо в бурята, за да спасят Ривърз Едж. Беше полуудавена, кална и може би точно тогава не отговаряше съвсем на общоприетите разбирания за красота, но за него бе най-прекрасната. „Ще работим заедно“ — беше му казала с решителност. В този момент за първи път почувства, че бремето падна от раменете му и нямаше да се бори сам.

Остави ралото. Днес нямаше повече желание да бъде самотен. Напоследък работата му не спореше, пропиляваше времето си в мечти по жена си. Прииска му се да се приберат с Ники в спалнята.

Щеше да обясни на Аби и децата, че щеше да отвлича вниманието й, докато те довършеха изненадата, но възнамеряваше да стигне по-далеч. Искаше да я изпълни така, че да се слеят ведно. Господи, никога не можа да се насити на тази жена!

Усмихна се пак, малко глуповато. Само допреди няколко месеца щеше да се почувства ужасен от агонията на голямата си любов, първата в живота му.

„Ники — прошепна й нежно и обещаващо, — чакай ме, идвам при теб.“

Моник

1993 г.

Колко безнадеждно изглежда всичко, ако смъртта потропа на прага ти. Проклетият, коварен рак засега удържа победа въпреки парите, властта и положението ми в обществото. Ако, разбира се, не греша относно пръстена.

В настоящия момент крадците, които наех, се вмъкват в семейната крипта на Самнърови, отварят ковчега с останките на Моник Самнър. Ако съм права и тялото ми е било погребано заедно с пръстена с инкрустирания елмаз на Зомби, сложен на пръста ми, то аз ще разполагам с липсващия ми втори екземпляр.