Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 166

— Това смятам, че ще те убеди — каза с дрезгав глас и се отдръпна — колко много грешиш.

Тя стоеше, втренчила поглед в него, и докосна с пръсти нежните си устни.

— Сега е дяволски неподходящо време за любовно обяснение. Но ако трябва да се правя на глупак пред някоя жена, то това би била само ти. Обичам те и смятам да те направя моя невеста. Би ли завързала коня ми, за да отида да поговоря с Ники?

— Горе в стаята си е. — Все още зашеметена. Аби го изпращаше с поглед към входната врата. — Но защо е тази дандания? Какво е станало?

— Ще ти обясня по-късно — подхвърли той през рамо. — Имам чувството, че Ники се намира в смъртна опасност.

Моник

Първите думи, които написах в дневника си, бяха, че името Моник ди Веро някой ден ще бъде известно във всички салони на Ню Орлийнз. Не е ли ирония на съдбата, че вместо това ще получа слава и признание като Джудит Самнър?

Хвърлям поглед към моя пръстен, символът на могъществото на Зомби, и за пръв път тук, в бъдещето се усмихвам от сърце. Рейчъл е много полезна, както винаги. Както ми бе обещала, трябва да е предала пръстена от поколение на поколение, докато един ден бедната, нищо не подозираща Джуди го е сложила на ръката си.

В този момент се е задействала връзката във времето, предначертавайки пътя ми към нейното тяло.

Ах, колко необикновено беше това пътешествие! Дори в момента потръпвам от удоволствието, което изпитах при онова диво, чувствено любене. С труд напуснах обятията на змията, но още по-тежко ми бе да изпратя душата на Джуди на същото място, но за разлика от нея знаех, че трябваше да достигна до нов живот.

Най-напред само пищях, докато свикнах с обезпокояващия ме необикновен свят на бъдещето. Шумовете, странните машини и приспособления — всичко това порази въображението ми. Бях като бебе, откъснато от утробата на майка си. Изминаха месеци, преди да разбера, че не беше необходимо да се налагам с викове, тъй като бях права за абсолютно всичко.

Днес погледнах с други очи на Ривърз Едж.

Ох, какви спомени ме връхлетяха, като се изправих пред къщата, която наследи третият ми съпруг. Оглеждах остарелите от времето дъски и изведнъж ме осени защо змията ме докара точно в това тяло.

Съпругът ми Джордж може би не беше наследил очарователния външен вид на рода Самнърови, но за сметка на това, без да се усети, щеше да направи Ривърз Едж моя собственост.

Този следобед го оставих да се препира с адвокатите си и се качих горе в моята спалня и надзърнах в скривалището в гардероба си. За моя най-голяма радост скъпоценните ми камъни ме очакваха и блеснаха пред очите ми с цялото си великолепие. Оставих ги на мястото им като залог за моето бъдеще, но взех дневника си.

Искаше ми се в ролята на Джудит да възстановя способностите на някогашната Моник, каквато бях, и да добия нейните знания и сила. Тогава тялото и духът щяха да се слеят в едно и Моник-Джудит щеше да направи така, че Джордж Самнър нямаше да стигне до необходимостта от продаване на имението.