Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 164

— Какъв пръстен? — попита влязлата с изменен глас и предложи водата на гостенката.

Сара Джейн отсръбна и започна да се съвзема.

— Онзи — със змиите. Жак… мосьо Рейнард ми го даде в знак на… неговото уважение.

— Не може да бъде! — Сега на свой ред Ники пребледня. — Той ми обеща!

— Не всички мъже са твои покорни роби! Твоята суетност ти е попречила да забележиш, че всъщност той предпочита мен.

— Ти даде ли пръстена на Рейчъл? — попита Моника с чувство на спешност, което се оказа много заразително.

— Чу ме, вече ти казах, че й го дадох.

— А тя сложи ли го на ръката си?

— Но защо? — Сара Джейн я погледна подозрително. — Жак спомена да не го нося. А защо не трябва?

Ники я сграбчи за раменете.

— Трябва да зная — настоя тя, гласът й беше напрегнат — дали Рейчъл сложи пръстена на ръката си?

— Откъде да знам? Грабна го и побягна.

Моника направи няколко крачки назад, лицето й бе ужасено и плашещо.

— Какво има? — попита Аби, бавно я обземаше страх.

— Не зная. Трябва да помисля… Ще се кача в стаята си.

Аби понечи да тръгне след нея, но Сара Джейн я задържа за ръката.

— Всичко ще се оправи — каза й с горест. — Рейчъл ще даде на Моник каквото й е необходимо, и тя ще ни остави на спокойствие.

Аби се заслуша, снаха й затропа нагоре по стълбите, всяка нейна стъпка ускоряваше ритъма на сърцето й. Беше запомнила лицето на Ники в последния момент, дълбоко в себе си се усъмни в твърденията на Сара Джейн. Нещата едва ли вървяха към по-добро.

Мъничето бръкна под възглавницата си и напипа студената черна кожа. Винаги се разстройваше, когато я докоснеше, беше завещанието на майка й. Но след като чу Моника и Сара Джейн, си въобрази, че предстояха да се случат ужасни неща.

Може би бе дошло времето да занесе на Ники книгата на мама.

Елизабет я чу да слиза в хола и да прекосява стаята. Изтича до вратата и я открехна. Чу монолога й:

— Може би духът на Моник е у Рейчъл. Вероятно това е причината да ме мрази толкова много.

Момичето примига смутено. На кого ли приказваше Ники и какво означаваха думите й?

— Трябва да разбера — продължи и стана ясно, че говореше на себе си. — С помощта на пръстена Моник може да възвърне тялото си, когато пожелае. Трябва да й попреча.

Мъничето хвърли поглед към възглавницата и изведнъж се реши. „Ники е развълнувана и черната книга може би ще засили тревогите й. Но трябва да знае за мама поне колкото мен. И освен това умее да чете, а аз — не.“

Моника явно не се ориентираше в обстановката и момиченцето предчувстваше, че в книгата е написано нещо, с което можеше да се предотврати завръщането на мама, която щеше да ги нарани.

Изтича до леглото си и измъкна книгата изпод възглавницата. Забърза през коридора надолу към стаята на Ники.

Но когато пристигна там, тя вече бе тръгнала.

Моник

Довечера ще бъде сюблимната нощ.

Странно, но си мисля често за Дру, пулсиращ в мен, и губя много време да се мятам в празното си легло. Трябваше да се досетя, че нито един мъж на света не можеше да ме задоволи напълно. Това, от което се нуждая и към което се стремя, го притежава само Бог. И то единствено — Льо Гран Зомби.