Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 165

Някой вероятно би ми възразил, че съм прелъстена в света на мъртвите, но те никога не биха могли да изживеят екстаза, който изпитвам със змиите.

В интерес на истината, какво ми предлага Дру освен живот, изпълнен с тежък труд? Пренебрегване!

С помощта на Зомби мога да добия друг живот в друго време.

Това била тайната на брилянта на Зомби, довери ми се Рейчъл снощи, доволна от това, че се бях отдала на ритуалите й. Тя наблюдаваше как черната й змия се увива около голите ми крайници и накрая обяви, че съм готова — самият Зомби бил дал благословията си.

Обеща ми, че тази нощ щях да яхна змията и тя щеше да ме заведе където си поиска.

„Но — предупреди ме, — трябва да си платиш. Моят Зомби е алчен бог. Апетитът му трябва да бъде задоволен. Ще ти намери нов живот, но в замяна ще му дадеш душата си, която обитава сегашното ти тяло.“

Отговорих: „Да, разбира се, всичко, каквото поиска.“ Тогава влудяващо бавно тя бръкна в джоба си. Зяпнах, в ръката си държеше втори пръстен, еднакъв с предишния. Трябваше да го предам на някоя невеста на Самнърови в деня на сватбата й.

„Легендата гласи — обясни ми, — че пръстените образуват връзка между настоящето и бъдещето, тунел, по който могат да преминат душите. Твоята задача е да направиш така, че никоя душа да не може да се върне в сегашното ти тяло. В противен случай биха възникнали сериозни последствия, ако гладът на Зомби не бъде утолен.“

Съгласих се още веднъж с: „Да, разбира се“, но повече не я слушах. Рейчъл е добра робиня и способна учителка, но аз предпочитам да върша всичко на своя глава.

Нощес, съвсем сама, ще извърша пътешествие във времето.

Аби се бе изправила на най-долното стъпало застана на стълбата и се двоумеше дали да се качи горе, за да поговори с Ники. Сара Джейн настоя: „Остави я по-добре сама“, но след това си замина и Аби се убеждаваше все повече, че снаха й имаше нужда от нея.

Взе първите няколко стъпала и чу грохот от приближаващ кон. Почуди се какво ли бе накарало мис Хокинз да се върне и тръгна към вратата.

Но този път беше Дарси.

Сърцето й се преобърна, когато забърза да го посрещне. Видимо разтревожен, полковникът скочи от коня си, преди още да беше спрял. Понечи да го успокои, но той й викна:

— Къде е Ники?

Аби кимна нагоре и я обзе чувството сякаш бе хвърлена в езеро с леденостудена вода. Не се довери на гласа си, тъй като се опасяваше, че отвореше ли уста, нямаше да може да спре потоците от завист и негодувание, бушуващи в нея.

— Трябва да… намерим… брилянта… на Зомби. — Сдъвка думите, опитвайки се да поеме дъх.

— Брилянт ли? — Опитът се оказа безполезен, лошите й чувства бликнаха навън. — Дарси О’Брайън, как можеш да й купуваш скъпоценни камъни? Та Дру е най-добрият ти приятел!

— Да съм й купил ли? За какво приказваш, Аби?

— Тя кара всеки мъж да й купува различни неща, а след това ги изоставя и хуква подир някой още по-богат и по-авантюристичен. Не разбираш ли, че те използва, за да се докопа до Дру?

— Това ли било?

Хвана я за ръцете и я погледна в очите, както никога досега. След това за най-голямо нейно учудване я целуна толкова всеотдайно, че главата й се изпразни от всяка мисъл.