Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 163

Смятаха да я изненадат, с което да отпразнуват втория пълен месец, откакто Моника бе дошла при тях. По ирония на съдбата, докато Дру подготвяше изненадата, жена му завършваше последните приготовления за неговото тържество. Бог да благослови подрастващата младеж, че бяха такива превъзходни актьори — главата на семейството също нямаше представа, че ще празнуват рождения му ден същата вечер.

Аби се върна към обичайната си работа с въздишка, беше обещала и на двамата конспиратори, че щеше да опече кейк. Бъркаше тестото, но хвърляше скришом погледи към брат си. Не искаше да си признае, но не го бе виждала по-щастлив. Беше безумно влюбен.

Но срещаше и взаимност в чувствата. Беше забелязала как Ники търсеше с поглед съпруга си в далечината и как очите й овлажняваха, когато го откриеше. Всеки, който забележеше двойката, можеше да се убеди, че живееха в мир и сговор.

Аби им завиждаше, но знаеше, че снаха й бе върнала усмивката върху лицето на брат й. Само заради това бе готова да й прости всичко.

На Дру не му беше до усмивки, мъчеше, се над тестото, което месеше с децата.

— Мисля, че вече достатъчно дълго се занимавахме, Аби. Какво следва по-нататък?

Тя се разсмя и ги упъти да върнат тестото в купата и да го оставят да втаса за час-два. Дру, който непрекъснато хвърляше погледи към полето, обеща, че ще се върне, щом го повика. Децата изхвърчаха навън да играят.

Аби остана сама в кухнята. Хвърли кейка във фурната да се пече и започна да събира продукти, за да може да го украси. Не искаше да пропусне нищо. „Време е — реши тя — да станем приятелки с Ники. Щом обича така Дру, значи не е такова чудовище.“

Сякаш за да опровергае заключенията й, пронизителният писък на Сара Джейн Хокинз разцепи следобедната тишина. Обезпокоена, изтича навън пред къщата.

— Двете заедно заговорничехте — чу я да вика. — Ти си виновната.

Ники поклати глава, изглеждаше не по-малко разстроена от Аби във връзка с поведението на жената.

— Мисля, че е по-добре да влезеш и да поседнеш, Сара Джейн — успокои я. — Изглеждаш призрачно бледа.

— Нищо чудно. Бас държа, че ти си я насъскала. Знаела си, че вече го притежавам, и си поискала да си го върнеш. А аз… — За общо удивление и смут гостенката избухна в плач.

— Хайде, нека влезем вкъщи. — Моника простря дружелюбно ръце, но бе отблъсната.

— Тогава нека аз. — Аби пристъпи да подкрепи мис Хокинз. — Ники е права, по-добре е да влезем вътре.

Въведе в приемната Сара Джейн, която трепереше цялата. Аби я покани на големия, старинен диван. Разтри ледените й ръце и установи с почуда, че Ники не ги беше последвала.

— Какво се случи? — разбърза се Аби. Сметна, че щеше да спечели по-лесно доверието й, докато бяха сами.

— Сякаш… не можех да се спра… накара ме да й го дам…

— Какво те е накарала Ники да й дадеш?

— Не тя, а онази… Рейчъл. Накара ме да върна пръстена на Моник.

Аби чу шумна въздишка. Вдигна поглед и видя, че снаха й се беше върнала с чаша вода.