Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 157

Речено — сторено. Не зная какво точно са си приказвали в продължение на цели два часа зад заключената врата на кабинета, но впоследствие узнах, че Байърз е задавал въпроси около смъртта на Робърт.

Но когато Дру му поискал доказателства, Байърз позеленял от злоба. „Мога да докажа, че е неспособна майка — заплашил. — В действителност е мой дълг да отведа децата.“

Дру ми разказа всичко това в кабинета си, след като човекът си бе отишъл. „Ще ти задам само веднъж следния въпрос — каза ми с леден тон. — Отрови ли или не брат ми?“

Почти въздъхнах от облекчение. Краставата жаба явно не беше видяла нищо, щом считаше, че съм отровила Робърт. Отговорих му: „Не, как можа да си помислиш такова нещо?“, без дори да ми се наложи да излъжа.

Дру, изглежда, не се успокои. Погледна ме с отвращение и се закле, че ако му дам повод да си помисли обратното, нямало да се поколебае да ме тикне зад решетките.

След това ме информира, че щяхме да се оженим, но само за да спасим децата, а не поради някакво желание от негова страна. „Гледай да не сгрешиш — предупреди ме. — Женитбата ни ще бъде за удобство и втори път няма да те докосна.“

Ядосах се от отношението му към мен и малко остана да му кажа истината за Стивън и Елизабет просто така, от злоба, но прецених, че това е оръжие, което може да ми послужи по-късно. Най-напред исках да се убедя, че е изпитал достатъчно силно вина и разкаяние за простъпките си. А след това щеше да узнае и да заобича копелетата, и аз може би щях да мога да ги използвам против него.

Секунди след нашата кратка бизнес-сватба, Дру започна да се разпорежда. Забрани на Рейчъл да припарва в плантацията, беше научил за магиите й и не желаеше да се мярка около децата. Изчезна и причината за контакти с познайниците ми в Ню Орлийнз. Продадохме къщата ми там, за да изплатя дълговете си, и нямаше повече къде да отсядам, за да се забавлявам.

Накратко, трябваше да стана идеалната съпруга и майка — да си стоя вкъщи и да се науча на домашните си задължения от Аби. Попитах го какво щеше да направи, ако откажех. Отговори ми, че съм имала два пътя — да играя според гайдата му или да вляза зад решетките.

Съмнявам се, че бе искрен в заплахите си. Ако наистина подозираше, че съм направила нещо на брат му, никога не би допуснал дори да се доближа до скъпоценните деца.

Независимо от всичко, страхувах се от силата на фамилията Самнър. Едно беше хората да обърнат гръб на бълнуванията на глупака Антон Байърз, и съвсем друго — ако братът на жертвата започнеше да говори за нечестна игра — тогава всеки би се вслушал. Можеше да излезе и че съм отровила бившия си съпруг, протестите ми нямаше да променят нищо.

Непоносимо положение. Не можех да живея като пленничка отново, дори и заради Дру, нито пък можех да доизживея дните си като монахиня.

Това беше причината миналата нощ да се промъкна в колибата на Рейчъл сред блатото. Оплаках й се как животът ме задушава и че съпругът ми ме подлудява.