Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 158

Тя се усмихна с ъгълчетата на устата си по отдавнашния свой маниер и ме попита дали не желая да направи нова кукла. Бях вбесена, но не можех да понеса мисълта за Дру, грохнал и пречупен духом като Робърт, при това — от моята ръка.

Казах й „Не!“, тя кимна, но забелязах, че е недоволна. Тя го мрази и може би дори се страхува от него. Без съмнение беше разчитала на мен, за да се отърве от съпруга ми.

Обърна се назад и се пресегна за малка кафява кесия зад олтара си. Лицето й вече бе спокойно, съобщи ми, че притежава талисман, източник на сила, много по-могъщ от всяка друга магия.

Усмивката й бе лукава, сякаш предугади, че щях да затая дъх и сърцето ми щеше да учести пулса си три пъти. Не се интересувах какво беше видяла. Знаех само, че моята съдба ме чакаше там, във вътрешността на кесията.

Тя въздъхна и с театрален жест извади пръстен, изработен във формата на две увиващи се една около друга сребърни змии. „Това е брилянтът на Зомби. — Започна да ми обяснява и ми го показа в отворената си длан. — Безценен символ, предаван от майка на дъщеря много преди да бъдем поробени в Африка. Пръстенът е обитаван от страховитата змия-бог Льо Гран Зомби.“

Ако проявях готовност да уча и да изпълнявам всяко Негово желание, може би един ден щеше да ми покаже начин да избягам от задушаващия ме живот.

Тя изговори тази реплика тихо и с благоговение, разбрах, че страхопочитанието й произтичаше от могъществото на змията-бог, което вече усещах. Протегнах ръка, за да докосна очертанията на пръстена, но във вените ми протече черна, пулсираща енергия. Причу ми се съскане, сякаш пълзящите влечуги ми говореха нещо и ми предлагаха перспективата на свят, отвъд моите възприятия.

Усетих пулса си ускорен силно от черната, мистична сила. Безсмъртните змии ме викаха, принуждаваха ме да ги последвам.

Трябваше да овладея силата, която ми предлагаха. А след това нямаше да я изпусна.

Джон Фоксуърт, в последно време известен по вече с името Жак Рейнард, вдигна поглед към бледоликата южняшка красавица, която го бе зяпнала в нямо възхищение. Стана на крака и се изпъчи от гордост. Щом влезе Сара Джейн Хокинз, той престана да бъде обикновен собственик на оказионен магазин, борещ се със зъби и нокти да изкара препитанието си. В собствените си очи се въздигна като бизнесмен и джентълмен, какъвто опитваше да стане с всички сили.

Много скоро възнамеряваше да поиска ръката й. Беше чул слуховете, че баща й го деляла само една стъпка от бедняшкия приют и бе благодарен на съдбата, че поради тази причина тя може би щеше да му пристане. Той не се нуждаеше от парите й, нито от красотата й, а още по-малко — от някое привидно женско достойнство. За Жак, мис Сара въплъщаваше ведно елегантността и доброто възпитание, които липсваха у хората в бордеите на Бостън, където бе израснал.

Поради тази причина бе готов да се труди като роб от зори до здрач и да натрупа малко състояние, достатъчно, за да си позволи дама като Сара Джейн да краси дома му.

— Един добър приятел празнува рождения си ден — обясни му с бавен, провлечен говор тя — и имам нужда да нося нещо по-специално по този случай. Татко ще получи удар, ако узнае, че съм минала оттук и съм разглеждала скъпоценните камъни.