Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 155

— Сърдиш ли ми се?

Притегли я с ръка.

— Ако не нещо друго, поне се примирявам. Никой — досега не ми се е доверявал до такава степен. Благодарен съм на Бога, че те изпрати при мен, Моника Райън.

— Самнър. Сега съм Моника Самнър.

— Ах, да — моята жена! Моята прекрасна, обична жена! — Повдигна брадичката й и пак я целуна.

— Истинският ми облик не беше такъв. В другия си живот бях неугледна и пълничка.

— Не желая да те слушам — прекъсна я строго. — Не ме впечатлява само лицето или тялото ти, а най-вече това, което намирам в очите ти. Можеш да се превъплътиш по хиляди начини, но аз пак ще продължа да търся жената в теб. Не разбираш ли? Обичам и предпочитам Ники!

— Спри, или ще ме разплачеш отново.

— Не мога да допусна това. — Залюля я пак в ръцете си. — Имам съвсем други планове, повечето от които те ангажират в моята спалня. Да тръгваме, госпожо Самнър!

— Но не можеш да ме носиш през целия път. — Заизвива се в ръцете му. — Много съм тежка, ще си прекършиш гръбнака.

Пусна я неохотно, с дълга целувка.

— Добре, но само защото утре имам много работа по саденето на захарната тръстика. Между другото, ще бъде добре, ако използваме полата ти, за да прикрием факта, че съм чисто гол.

— Ох, правилно — усмихна се тя. — Панталоните ти останаха във водата.

Той хвърли последен поглед към залива.

— Може би утре вечер ще трябва да се върнем да ги вземем.

— Да се надяваме. — Усмивката й стана свенлива, когато се наведе да вдигне ризата му. — Нека завържа това около теб. — Обхвана с ръкавите кръста му. — Така ще се прикрият най-важните ти части, но аз предлагам да потичаме.

Тя се закиска и хукна към къщата. Дру се впусна да я догони, заливайки се от смях. Чак сега осъзна колко малко радост беше имал напоследък. Сякаш се бе преродил, имайки тази жена до себе си за обич и разтуха. Ако Ники беше винаги на негова страна, щеше да бъде способен на чудеса.

Люби я през цялата нощ в голямото легло от кипарис. От дълго време беше стояло празно, това по своеобразен начин го накара да се самообвини. Тя беше чудна, щедра, неговият лъч надежда!

След като полегнаха, му се прииска да я разпита с най-големи подробности за предишния й живот, но тя вече се унасяше в сън. Изглеждаше толкова спокойна и щастлива, че той се задоволи само да я прегърне по-силно. Имаше време да се разговорят по-късно, разполагаха с години, за да се разкрият един на друг. Той се отпусна сънливо с усмивка и с мисъл за предстоящите дълги, щастливи дни.

Рано на следващата сутрин Елизабет промуши главата си през вратата на стаята на чичо си. Той още спеше, но тя не можеше да изчака и минутка повече.

— Чичо Дру? — попита го, като приближи леглото. — Кажи ми, моля те, какво ти каза Ники? — Чак сега забеляза, че не беше сам.

— Поговорихме си добре — отвърна й с усмивка и целуна жена си по челото. — Напълно съм убеден, че ще остане с нас.

Моник

1866

Установих, че да бъда вдовица не е чак толкова практично.

През двете години, докато бях сама, отблъснах безчислени предложения за женитба едва ли не от всеки глупак в Луизиана. Не можеха ли да разберат, че щях да се омъжа само за човек, който можеше да се грижи за мен, а такъв нямаше из целия Юг, където духът на поражението още висеше във въздуха? Много по-изгодно ми бе да се съюзя с някой американски войник, от тия, дето развличах — някой богат, притежаващ средства, за да ми купеше каквото пожелаех.