Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 153

— С тези пари ли купи той захарната тръстика?

Така значи, пратката вече е пристигнала.

— Ако искаш, ми вярвай, но имах намерение да ти разкрия всичко — каза му тихо, — но не исках да останеш с впечатлението, че не вярвам в теб или твоята способност да спасиш Ривърз Едж. Аз съм страхливка… и трудно събирам кураж, за да ти обясня.

Забеляза, че погледът му издава резервираност, също както на напълно непознат, и изведнъж осъзна, че е чисто гола и уязвима. Помисли с копнеж за купчината дрехи наблизо.

— Но защо? — не мирясваше той и я хвана за ръката.

— Скъпоценностите никога не са ми принадлежали — опита да поясни. — Те бяха част от имението и най-правилно бе да се използват за неговото оцеляване.

Стисна я силно.

— Не, исках да кажа — защо си платила на Старгел и си купила захарната тръстика?

Дори дрехите нямаше да й помогнат да се скрие от него, проникваше чак в душата й.

— Онзи ден на парахода… видях лицето ти… и разбрах колко много означава това място за теб. Аз…

Погледна в очите му и онемя. Можеше само да се отдаде на нуждата, копнежа и желанието си.

— Ти не си Моник! — Гласът му подрезгавя, в тихия му тон звънна увереност. И почуда. — Боже мой, ти наистина си Моника Райън!

След това я сграбчи и залюля на ръце, започна да я целува и да шепне в ухото й.

— Ах, Ники, не исках да вярвам в най-лошото, но ти не ми даде друга възможност. Слушах Аби, а след това — и Елизабет, но не повярвах, считах, че има някакво обяснение. Божичко, жено, нямаш си представа колко много означаваш за мен.

Тя обви ръцете си около врата му и го обсипа с целувки — по лицето, врата, гърдите.

— Кажи ми колко!

— Толкова си нежна и топла. Искам да проникна в теб! — Придърпа я и я повдигна, докато тя възседна кръста му. Той я понесе към по-дълбокото.

— Щях да полудея след онази нощ, прекарана в твоята спалня. Искаше ми се да те галя и прегръщам. Не знаех как да постъпя.

— Целувай ме, Дру, това ми стига.

И той го направи. Нагази по-навътре и остави томителната топлина на водата да я олекоти. Около тях танцуваха лунните лъчи, реката шумолеше покрай брега, но Моника беше заета с една-едничката мисъл, че най-после мечтите й се бяха сбъднали.

Тя се пресегна надолу, помогна му да развърже и събуе панталоните си и си спомни как веднъж й се бе приискало той да я обладае в подобна поза, притисната до стената, но, о, колко по-сладострастно беше тук в хладката, копринена вода. Обгърнато от сладката мрежа на чувствата, тялото й откликна на неговото уверено, но нежно докосване.

Той я зацелува по гърдите и засмука зърната й с топлата си уста, и заповдига тялото й. Нямаше безумна привързаност или сляпа алчност да притежава плътта й. Тя го обичаше, а той приемаше това — бяха забравили Моник завинаги. И заедно.

Да правят любов бе изключително откритие и за двамата. Тя го докосваше, усещаше реакцията му, както и своята надигаща се, завладяваща я нужда да задоволи само този мъж, да го задържи завинаги близо до сърцето си. Когато му се отдаде, той изпълни всяко празно кътче в нея. Беше невероятно, толкова чудесно…