Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 149

— Сега съм зает — съгласи се Дру, — но може би след вечеря бихме могли да изиграем партия шах тук, в кабинета ми, по мъжки.

Ответната широка усмивка беше повече от награда.

— С удоволствие, чи… татко.

Дру разроши косата му с ръка и го изпрати до вратата. Видя Ники, която вардеше отвън с парцал за бърсане на прах.

— Аз, ъ-ъ… тъкмо отивах до килера. — Не можа да намери думи, обърна се и тръгна към стълбите.

Той обаче успя да забележи милата й усмивка.

Стивън му бе казал, че тя била предложила да се проведе този разговор. Където и да се обърнеше напоследък, навсякъде се усещаше присъствието й.

Странно, но тази мисъл му се струваше все по-успокояваща.

Аби чу мотора на парахода и се насили да остане в кухнята. Може би съдът плаваше за Бел Монд, тъй като не очакваха никого и нищо днес.

Нямаше причина да е Дарси, както онзи път, когато им се притече на помощ. Вероятно той се намираше на север и оправяше личния си живот. Не че бе споделил с нея, беше го научила от брат си.

Онази сутрин всеки бе зает, но Дарси намери време да се прегърне с Ники. Аби успя да получи само вяла усмивка в момента, когато той се отправи да спи късно през нощта, и кратък поздрав при потеглянето му на следващата утрин.

Сега се намираше в Ню Йорк и се подготвяше за преселването си наблизо. Но може би щеше да дойде само заради Ники.

Понякога тази мисъл я вбесяваше, и намразваше жената, но тогава тя се случваше наблизо и казваше или вършеше нещо с такава обезоръжаваща усмивка, че сърцето й омекваше. Един такъв случай беше увеселението, което снаха й бе запланувала за рождения ден на Дру. Как можеше да мрази човек, който опитваше да направи живота на брат й по-весел?

Друг път пък се колебаеше дали наистина в тази жена се бяха вселили две различни личности. Ники се грижеше за Дру, Моник флиртуваше с Дарси. Ники се държеше чудесно с децата, Моник възнамеряваше да избяга с…

Някак си винаги нещо липсваше, и това бе О’Брайън.

— Готово ли е вече?

Елизабет се бе приближила и опита тестото за кейка. Това бе станало всекидневен ритуал. Аби й поръча някаква къщна работа, като твърдеше, че това е най-добрият начин да понаучи нещо, но всъщност имаше нужда от компания. Почувства се самотна, след като изпъди Ники от стаята.

Но днес Елизабет не беше единственият й посетител.

Тя примигна, за да се увери, че на вратата стоеше Дру. Напоследък изобщо не бе идвал при нея в кухнята през деня.

— Какво се е случило? — попита леко паникьосана.

— А, нищо. — Отговори й напосоки и махна с ръка. — Само… съм малко объркан. Ти поръчвала ли си захарна тръстика в Ню Орлийнз?

— Какво?

Изтри ръцете си в престилката и се доближи, съвсем забравила за Елизабет.

— Дошла е пратка по реката. Мислех, че ти…

— Че откъде мога да взема пари?

— Не зная. Аз със сигурност не съм дал такава поръчка. Никой не прави подаръци, така че как, по дяволите, е станало това?

Те се спогледаха.

— Дарси знае, че имаш такава нужда — проговори най-после тя. — И е единственият, който има достатъчно средства.

— Но аз още не съм му изпратил писмото! — Той се извърна, вниманието му беше привлечено от нещо навън.