Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 147

Беше видял с каква жар тя шеташе в къщата през последните две седмици, колко удоволствие и гордост получаваше от чистенето, възстановяването и украсяването на стаите с по-стари и създаващи уют мебели, извадени от тавана.

Огледа с усмивка подобренията в кабинета си. Бяха изчезнали отвратителните плюшени завеси. Вместо с тях, прозорците бяха украсени с леки зелени и бежови пердета, които пропускаха светлината, но не и горещината. Полиците бяха преподредени и почистени от прахта, върху тях имаше няколко вази с живи цветя, току-що откъснати от градината. Писалището му беше преместено точно срещу прозореца и останалото пространство бе използвано за плюшеното канапе, поставено в ъгъла, и два удобни стола пред камината.

Майка му би нарекла това „обличане на къщата за през лятото“, но независимо от термина кабинетът му бе придобил свеж вид. Всичко в Ривърз Едж беше подредено, навсякъде бяха поставени нови, чисти завеси, а подът бе излъскан и блестеше. За пръв път от дълго време насам къщата изглеждаше като истински дом.

— Зает ли си? — попита го Стивън внезапно.

Бе застанал на прага на вратата, слабото му тяло беше в поза, удобна за побягване дори и при най-малкия намек за отказ.

— С нищо, което не може да почака. — Опита да не поглежда към недовършеното писмо.

Момчето не би дошло, ако не се безпокоеше за нещо. Стивън пристъпи в стаята.

— Ники и аз… говорихме. Решихме, че трябва да го разисквам с теб.

„Беше ли му дошло времето? — помисли си леко разтревожен. — Какво трябваше да знае за секса момче на неговата възраст?“

— Не зная как да започна — поколеба се момчето. — Малко е особено.

Дру, сериозен, кимна с глава. Ако Стивън искаше да си поприказват — защо да не го направеха сега. Надигна се от писалището и го покани с жест на дивана. По-добре беше да разискват и да приключат с тази тема, независимо че и двамата се чувстваха неловко.

— Зная какво имаш предвид — каза на племенника си, като се разположиха. — На твоята възраст изпитвах същите чувства.

— Искаш да кажеш, че дядо ми също не е бил твой баща?

Дру почувства сякаш нещо го бодна в корема.

— Нещо не разбрах.

— Само си мислех… — Стивън замърда неспокойно. — … Трябва да ти кажа, че зная, че си моят истински баща.

Беше си задавал този въпрос в продължение на много години, а ето че днес момчето дойде само и хвърли в лицето му истината. Беше се изразило със сериозност като възрастен, без да издаде вътрешните си чувства. Дали се радваше или беше разочаровано?

Нещо повече — запита се как, по дяволите, беше узнало?

— Ники ли ти каза?

— Не, предишната ми мама.

Господин Самнър се размърда неспокойно, децата упорито виждаха в Моник две различни личности, а и той се поддаваше на тази тенденция.

— Каза ми го точно пред татко… — малчуганът се поколеба и изговори с труд: — … преди чичо Робърт да почине.