Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 146

Преоблече се все още замаяна, но този път в рокля, и прекара следобеда в приготвяне на стаите за спане. Когато отиде в кухнята, Аби я посрещна наежено и мълчаливо, но Моника почти не й обърна внимание, мислеше непрестанно за Дру. Освен това я боляха всички мускули от пренареждането на мебелите през последните два дни и беше прекалено уморена, за да приказва.

Мъжете вечеряха на смени, мъжът й дойде с последната. „Бурята утихна — чу го да казва на сестра си. — Ще можем да се приберем окончателно след час-два.“

Моника се успокои, изми чиниите и тръгна към спалнята да си легне. Малко след като се бе хвърлила в леглото, Андрю почука на вратата.

— Сънувах кошмар — оплака й се и потърка очи.

— Хайде ела и ме гушни — покани го, без да обръща внимание, че не си беше свалила роклята.

Прегърна го и му запя приспивна песничка, от която и на двамата им се доспа толкова, че скоро задрямаха.

Дру мина през стаята на момчетата да види всичко ли е наред и откри, че леглата им бяха празни. Отправи се загрижен към Елизабет, но се застоя пред отворената врата на стаята на жена си — може би Ники знаеше какво се бе случило с децата.

Вътре мъждукаше свещ. Спря на прага, привлечен от светлината й. Андрю и Елизабет спяха, прегърнали Моника, а Стивън се беше свил на крайчеца на леглото.

„Моето семейство“ — помисли си затрогнат, като си спомни как му се бяха притекли на помощ днес. Инициативата беше дошла от жената, която ги държеше в обятията си.

„Ах, Ники! — помисли, като забеляза точицата кал, засъхнала на лицето й. — Защо не ти благодарих, не избърсах нежната ти буза и не ти показах колко много означаваш за мен?“

Тя ли бе превъплъщението на лъча надежда?

Усмивката му угасна, когато си спомни как се бе затичала към Дарси. Затова и нищо не й беше казал, думите заседнаха в гърлото му. Съдейки по начина, по който прегърна най-добрия му приятел, личеше, че нямаше да е далеч денят, в който слънцето на надеждата щеше да залезе.

Позволи си един прощален поглед, след което се опита да си втълпи, че това бе семейството на Робърт, а не неговото. Искаше му се да се изтегне до тях в леглото, но не им принадлежеше.

Духна свещта и тихо напусна стаята.

Дру седеше пред писалището си и зяпаше през прозореца. Виждаше новата част на дигата и това го изпълваше с усещането за добре свършена работа. Бяха изминали три седмици от деня на надвисналото нещастие, тогава беше работил така, както никога през живота си.

„А от три часа се мъдря пред масата“ — помисли си с гримаса.

Наближаваше обяд, а още не бе съставил писмото. Не беше лесно да молиш приятел за заем. Да потисне гордостта си за него се равняваше по трудност на гълтане на гвоздеи, с такава мъка изливаше молбата си на хартия.

Особено след фарса с насипа. Познаваше добре Старгел и беше уверен, че старият му познайник имаше сърце от камък. Някой му бе платил за чувалите и лопатите. А единственият със средства, пари и мотивация беше Дарси.

В деня на бурята, която за малко щеше да разори фамилното имение, Дру установи, че бе готов на всичко, включително и да се моли на колене, но да не допусне изпадането в беда. Не просто спасяваше на наследството си или средствата за съществуване. Опасяваше се, че Ривърз Едж беше единственото, което задържаше Ники.