Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 144

„Или поне един от многото“ — поправи се, като си спомни за пръв път от няколко седмици насам предишната си женитба. Но Дерек беше само бледо копие на съпруг. Трудно й бе да си го представи как се бори по подобен начин за спасяването на семейното имение. По-скоро вече щеше да го е продал или заложил, или пък щеше да е съсипал плодородната почва, превръщайки я в игрище за голф.

Стигнаха работилницата за опушване на месо, решени повече от всякога да помогнат. Тя изпрати Андрю до дома, за да помоли Аби да изпразни още чували. Джеми копаеше глинестата почва, а тя и Стивън пълнеха с ръце чувалите. Преброи торбите, с които разполагаха. Пет имаха тук и още шест — в склада, общо правеше единадесет. Представи си придошлата река и прецени, че нямаше да стигнат.

Андрю се върна след минути и с готовност се зае да помага. Каза им, че Аби вече била в склада и Мъничето щяла да донесе торбите, щом ги изпразнели.

Напълниха осем и ги поставиха върху вагонетката. Моника предложи да ги откара сама, за да можеше Джеми да продължи да копае.

Аби направи каквото можа и се върна в склада, за да провери дали не можеше да намери още нещо подходящо. Стигна до заключението, че в краен случай щяха да използват за пълнене калъфките за възглавниците.

Когато Моника пристигна при Дру и останалите, видя, че критичният момент вече бе настъпил. Мъжете грабнаха торбите, вдигнаха ги на рамене и тичешком се запътиха към брега. На лицата им се четеше отчаяние, реката прииждаше бързо и не достигаха хора и чували. Всеки момент водата щеше да прелее.

Отправи поглед към мъжа си, дъждът шибаше лицето му, мократа му коса беше прилепнала.

— Няма да се отказваме — започна, но чу някакъв звук.

Наостри уши и възбудата й нарасна.

— Слушай, не е ли това шум от двигател?

— Пристига параход — потвърди Джаспър до тях. — Изглежда, ще спре тук.

Моника се взираше през пелената на дъжда и беззвучно произнесе молитва.

Сякаш в отговор от предната палуба на кораба й извика Дарси О’Брайън. Без да му мисли повече, тя изтича към пристана.

Поради бясното течение закотвянето на парахода се оказа нелека задача. Хората наскачаха и започнаха да хвърлят припасите, преди да бяха затегнати въжетата. Дарси слезе пръв и започна да раздава заповеди наляво и надясно. Моника се затича и го прегърна силно и с благодарност.

— За малко не закъсня, полковник О’Брайън!

— За последен път се проявявам като офицер от армията. — Усмихна й се и я прегърна, след това я отблъсна леко от себе си. — Как е положението? Може ли да се избегне наводнението?

— Само ако побързаш. Вече използвахме и последния чувал.

— Няма значение. Донесохме доста, а също и лопати. Придружават ме и една дузина яки войници.

— Какво става? — попита Дру зад тях.

Дарси я пусна и Моника се завъртя с лице към съпруга си.

— Дарси дойде, за да ни спаси — изрече почти без дъх.

Господин Самнър се намръщи, дъждът оставяше вадички по лицето му.

— Старгел промени решението си — каза му Дарси със свиване на рамене. — Хайде да разтоварим припасите и да ме упътиш на кое място да разположа мъжете за работа.