Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 141

— Да, така беше — обади се сестра му, без да пристъпва прага.

За да прикрие очевидното й нежелание да поддържа темата, Дру продължи бързо:

— Аби ме убеди, че много сте сбъркал с жена ми, преподобни.

— Тя е омагьосала всички ви.

— Това не е първият път, когато той идва и ни безпокои. — Господин Самнър се усмихна мрачно на шерифа. — Миналия месец доведе старша сестра Хардуедър от сиропиталището, за да отведат децата. Спомена ли ви за това?

Патърсън погледна Байърз с явно раздразнение.

— Предполагам, че не е — продължи Дру. — Лично тя прецени, че децата трябва да останат тук, под отличните грижи на майка си.

— Омагьосала ви е. Тя и онази Рейчъл. Двете са направили ти вуду.

— Почакай за минутка, преподобни — намеси се шерифът.

— Вуду? — Дру се усмихна тъжно и поклати укорително глава. — Това са думи на луд човек, ето защо не мога да не се запитам дали добрият преподобен не е започнал някоя вендета.

Байърз изду бузи и изправи гръб.

— Дойдох единствено за да възтържествува справедливостта.

— Наистина ли? Доколкото си спомням, хранеше надежди да се ожениш за съпругата ми вместо мен. Моник ми разказа, че никак не ти е било приятно, когато ти е отказала.

— Как смееш да намесваш…

— Разбирам вашата загриженост, шерифе — прекъсна го Дру. — Ще отговорим с готовност на вашите въпроси, но предпочитам това да стане в отсъствието на преподобния Байърз. Не желая жена ми да бъде разстройвана несправедливо.

— Лъжеш! — извика Байърз.

Господин Самнър се наежи, изглеждаше по-заканителен от всякога.

— Ще се постарая да забравя думите ти. Дуелът е забранен от закона, а считам, че човек с твоя религиозен сан не би имал желание да се забърка в някое незаконно мероприятие.

— Не съм толкова сигурен!

Дру сбърчи вежди.

— Човек може само да се чуди къде беше тази жилка на моралност, когато Робърт почина. Все пак минаха две години. Ако си смятал, че Моник го е умъртвила, защо не я обвини навремето?

— Ами… нуждаех се от доказателства.

— А сега имаш ли такива? Освен брътвежите ти за вуду? Да погледнем фактите, преподобни. В случай, че не представиш като доказателство някоя настойка, каквато, между впрочем, никой не е виждал, опасявам се, че всичко ще изглежда като дребнава омраза на отхвърлен ухажор.

Патърсън направи усилие да не се изсмее на глас.

— Простете ни, че ви отнехме от времето, господин Самнър, но службата ми ме задължава да се заемам с такива случаи.

— Това ли е всичко? — разпени се Байърз. — Няма ли да разследваме по-нататък?

— Аз — не. А вие трябва да внимавате повече къде си врете гагата. Човек с вашето обществено положение не може да си позволи да досажда на хора като Самнърови. Не бих ги обвинил, ако се обърнат към висшестоящия клир и помолят да ви изхвърлят извън пределите на Луизиана. Ако продължите да ги тормозите, може и лично аз да го направя.

Преподобният погледна втренчено Моника и тя прочете в погледа му не само презрение, но и страх.

Дру се усмихна на шерифа и изпрати двамата джентълмени до вратата.