Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 140

Байърз беше облечен в старомодна сива роба и самодоволен, непрекъснато хвърляше усмивки на човека до него. Очакването й премина в напрежение, нарастващо с всяка нейна стъпка.

Вторият мъж я забеляза, че слиза, и замачка шапката си в ръце.

— Шериф Сам Патърсън — проточи колебливо. — Надявам се, ще ни извините, че ви обременяваме, мисис Самнър, но преподобният настоява да ви зададем някои въпроси. Надявам се, че ще проявите любезност към нас.

Моника се забави на последното стъпало. Звучеше много учтиво, но не й поиска разрешение. Сякаш я предупреждаваше със спокойния си провлечен южняшки говор, че можеше да отговори на въпросите сега, точно и цивилизовано, или по-късно, но — в затвора.

— Ще се радвам да ви помогна, шериф Патърсън — отвърна му с малко повече кураж, отколкото в действителност имаше. — За какво сте дошли?

— Не се прави на невинна — прекъсна я Байърз и пое инициативата. — Знаеш защо сме тук.

Патърсън прочисти гърлото си.

— Водим разследване, мадам. Преподобният намина при мен с някои, да ги наречем, въпроси, касаещи смъртта на вашия съпруг.

— Съпруга ми ли? — Моника усети, че шерифът таи някакви съмнения относно Байърз, и реши да подходи като неразбираща. — Но току-що видях Дру да работи на полето.

— Нямаме предвид твоята скорошна, прибързана женитба — скастри я Байърз. — Както добре знаеш, дойдохме да разпитаме за смъртта на Робърт Самнър. И да те попитаме какво беше сложила в онези отвари, които му даваше, преди да умре.

Моника зяпна от изненада. Дали Моник се бе проявила и като отровителка? Тръсна глава, за да отхвърли обвинението, както и в знак на протест, че е невинна.

— Няма смисъл да отричаш — продължи Байърз.

— Самият аз те видях. Теб и твоята робиня Рейчъл. Но ако беше замесена и чернокожата, то вероятността за нечестна игра се увеличаваше.

Патърсън пак се окашля.

— Хайде, преподобни, само питаме. Не е нужно да се хвърлят обвинения.

— Казах ви, че и други ще потвърдят историята ми. Да не губим време в разпит на тази жена. Вместо това нека запитаме благоверния й.

„Дру ли? — помисли си Моника с неловкост. — Само един Господ знае какво би им казал.“

— Да ме попитате, но за какво? — прозвуча внезапно зад нея.

Тя се завъртя и стана нервна, като видя строгостта и безпощадността, изписани на лицето на съпруга си.

— Защо сте дошли, Байърз? — настъпи той неочаквано за всички. — За да тормозите семейството ми отново ли?

Байърз изглеждаше зашеметен. Сви устни, когато Дру пристъпи напред и зае място до Моника и сложи покровителствено ръка на рамото й.

— Знаеш, че го е направила — отсече преподобният.

— Разговаряхме надълго и нашироко още когато се завърна от войната.

— Ти отвори дума, преподобни, а аз естествено бях объркан. Но оттогава подпитах жена си и ми стана ясно, че не е възможно да е наранила Робърт.

Моника погледна Дру с пълно изумление, но той не отвърна на погледа й.

— Разговарял си с нея? — изломоти бързо Байърз, пръскайки слюнки. — И въз основа на това оттегляш обвинението си?

— Ти я обвини, а не аз. Освен това говорих и със сестра си, която за разлика от мен е била тук по това време. Прав ли съм, Аби?