Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 138

Когато цялата тежест на змията легна върху нея, Рейчъл замлъкна и застана неподвижно. Наведе се назад и протегна ръка, като държеше въплъщението на Робърт. Гледах, без да мога да помръдна.

Песента продължи отново с трескаво темпо. Змията се уви около ръката й, докато стигна пръстите й и с внезапно движение се изхвърли напред и заби зъбите си в гърдите на куклата.

Цялото ми тяло потръпна — не бях достигала до такава кулминация на чувствата и удовлетвореност от никой мъж. Паднах на пода безводна и изтощена.

Рейчъл се надвеси над мен, а змията се прибра в кошницата.

— Готово — усмихна се тя, — останалото зависи от теб.

Почувствах екзалтация, тъмнината още обвиваше съзнанието ми.

— Какво трябва да направя? — запитах.

Гласът ми беше писклив и силен, като на момиче, изправило се за първи път пред любовник. Усмивката на робинята ми беше сладострастна. Хвана здраво куклата и вкара игла в дупките, оставени от зъбите на влечугото.

Извади я незабавно, изражението на лицето й беше загадъчно. Подаде ми иглата и куклата. „Всяка нощ — инструктира ме — ще пея пред олтара в стаята и твоята ръка ще забожда иглата.“

Подчиних се послушно, но мислите ми се завъртяха в буен вихър. Иглата пареше в дланта ми и я прегаряше, почувствах как силата й се просмуква във вените ми.

Да, щях да си отмъстя на Робърт, но в непрогледната, мистериозна тъмнина ми просветна, че щях да получа и друго, много по-голямо удовлетворение.

Започна се…

В продължение на три седмици след церемонията с Рейчъл всеки път, когато Робърт дрънкаше с ключовете пред вратата ми, за да я отвори, изваждах куклата изпод леглото си. Пронизвах я тайно и усещах как придобивах власт, желанието ми събуждаше тъмни, могъщи сили и чувствах увереност, че не можех да бъда победена.

По мрачното му лице разбирах, че го убивах бавно. Беше горд, че ме държеше в плен. Но не можеше да ме спре.

Нощес Робърт пак ми се оплака. Болели го гърдите, а лекарите не можели да му помогнат. Прихнах да се смея, не спрях дори когато ме погледна студено и с омраза.

„Смей се — каза ми, — но няма да спечелиш нищо от смъртта ми.“ Щял да завещае Ривърз Едж на Дру и децата, брат му щял да бъде много по-добър родител от мен. Бил сгрешил, че го обвинил и прогонил, но щял да го извика у дома, в родното му място, и този път нямало да мога да застана между тях. Следващата седмица щял да ме изпрати на родителите ми само с тези вещи, с които съм била пристигнала при него в началото.

Обзе ме неописуема ярост. Бях страдала и търпяла, за да ме лиши от Ривърз Едж! Измъкнах куклата изпод леглото и я промуших с иглата в гърдите.

Робърт се олюля, болката направи лицето му безжизнено като маска.