Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 137

Най-напред помислих, че се шегува. Идеята да ме държи затворена ми се стори твърде средновековна и варварска. Но не можех да се съмнявам повече в намеренията му, след като затръшна зад себе си вратата и резето щракна.

Стоях зашеметена. Загубих десет минути в опити да си отворя. Сетих се за прозорците на верандата, но отвън пазеше Джаспър, а другите роби ги заковаваха с дъски.

Най-напред ми идеше да хвърлям и да троша, но преодолях безумната си ярост. Вещите бяха моя собственост и ако трябваше да живея в този затвор, по-добре щеше да бъде да имам удобства. Освен това зная, че рано или късно Рейчъл щеше да дойде при мен. Дори Робърт не беше такова чудовище, че да ми откаже прислуга.

Ах, чувам ключа да се превърта и ето, влиза Рейчъл! От усмивката й разбирам, че всичко е наред.

Май 1864 г.

Горкият Робърт!

Сам си го търсеше, като идваше всяка нощ да ми се присмива. Подпийнал, смърдящ на бренди, наслаждаваше се на властта, която има над мен.

Най-после ми разкри истинската причина за изгнанието ми. Заплаши, че нямало да ме пусне, докато не му кажех къде бях скрила скъпоценните си камъни.

Протестирах, казах му, че съм ги заслужила. Какво си въобразяваше — че съм се забавлявала от мечешките му ласки? Или че бих понесла докосването му, след като съм била с брат му?

Толкова лесно беше да предвидя реакцията му. Той побесня. Приближи и започна да ми отправя упреци, а аз използвах възможността да разкъсам дрехите му и да го оскубя. Открих, че и аз бях разлютена и, откровено казано, дълго време бях без мъж. Робърт като правило беше неспособен любовник, но разгневен беше превъзходен.

Изпитах удоволствие от секса и особено — от отвращението му от самия него при напускането на стаята ми, но най-голямо удовлетворение получих от придобивките, които стисках в ръката си.

С помощта на Рейчъл парчето от дрехата и косата му щяха да влязат в употреба.

Август 1864 г.

Как да опиша възбудата си, когато запалих дървата в камината и се съблякох? Знаех какво ни предстои и защо Рейчъл прикрепя русите къдрици и бялото памучно платно към примитивната кукла.

Запечатало се е в паметта ми — огънят, играещ около металната решетка, сенките, подскачащи по стените, куклата, наподобяваща все повече съпруга ми, докато сръчните черни пръсти добавяха с дяволска точност всеки детайл.

Рейчъл работеше и тихо напяваше. Зловещата, проста мелодия накара нейната огромна черна змия да изпълзи от кошницата, която бе донесла. Обзе ме трепет от студенината и грапавостта на кожата й, когато започна да се увива около глезените ми. В този момент ме връхлетя тъмнината — един цял свят, пълен с тайни и не по-малко мистериозен от източника, който го бе породил.

Почувствах, че се уголемявам и се поддавам на могъща външна сила, която започна да управлява крайниците ми и цялото ми тяло. Стори ми се неизбежно да не се отдам на ласките на влечугото или да не посрещна с възторг плъзгането на люспите по тялото ми, като ръцете на любовник, дошъл да ме възвиси.

При всеки напев змията ме стягаше в обятията си, правеше кръгове около мен и се прокрадваше все по-нагоре — по бедрата ми, кръста, между голите ми гърди. Дишах тежко, бях изпотена и сгорещена, стенех на глас. Но тя продължаваше да пълзи сантиметър по сантиметър и ме съблазняваше, изпълваше ме с неземни надежди и се увиваше около врата ми. Подтикваше ме по-близо до Рейчъл и когато зърната на гърдите ми докоснаха нейните, влечугото премина от моето гърло на нейното.