Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 135

Нека бъдеше така. Грабна я на ръце и я понесе. Протестът й, ако имаше такъв, беше задушен от устните му.

Положи я на леглото. Тя го обви с ръце и го подтикваше да я обладае, но най-напред трябваше да махне роклята й. Разсъблече я, изглеждаше смутена от голотата си. Винаги се бе перчила със съвършеното си тяло и наслаждавала на властта, която то й даваше над него. Но този път явно бе решила, че необичайната свенливост може да бъде още по-възбуждаща.

Запленен, Дру се отпусна до нея. Въпреки че вече добре познаваше всяка извивка на формите й, сега сякаш я опознаваше за първи път. Тя излъчваше слаб аромат на рози, галенето на тялото й наподобяваше докосването до леха с благоуханни цветове. Топла и щедра, обгърна го с копринена мрежа и запреде нежната си магия около него, докато той забрави целия свят.

Толкова дълго беше копнял за този момент, че му се струваше, че бе чакал цял живот. Искаше да започне бавно, да потъне в чувствата си, но всеки неин тих стон разпалваше вътрешната му треска. Обсипа я с целувки, докато изпадна в безпаметност. Знаеше само, че трябваше да обладае тази жена под него, и то веднага!

Беше топла, влажна и пълна с желание, когато проникваше в нея. Оказа се толкова стегната и гореща, че не би могъл да се спре, дори и ако го беше помолила.

Но тя не го помоли. Стенеше все по-силно, държеше го в прегръдките си, поемаше докосване след докосване, целувка след целувка, докато Дру бе пометен във въртопа на емоциите си така, сякаш бе удавник.

Натрупалите се с годините нужда и копнеж усилваха всяко негово движение. Прегърна я силно, целуваше врата й, лицето й, устните й, потъваше все повече в женската й същност, докато се оказа, че годините на въздържание бяха оставили своя отпечатък — изпразни се преждевременно в нея.

Стана му омразно, освободи се и се пльосна на дюшека. Боже, беше я обладал като животно, като луд. И какво постигна с неистовото си изнасилване? Продължение на рода? Надежда, че ще покълне семето на любовта?

„За това е нужна плодородна почва — помисли си с горчивина той. — А Моник обича единствено себе си.“

— Дру?

Погали го с ръка по гърдите, гласът й беше подрезгавял и чувствен, сякаш молеше за любовно признание.

Все едно му беше ударила плесница. Обзе го тъга от констатацията, че не е станала по-добра от времето, когато се запознаха. За кой ли път тя постигна своето и го използва срещу него. Не удържа на заканите си да не позволява на тази жена да го кара да губи контрол над разсъдъка си.

— Не си прави погрешни изводи от действията ми — обърна се към нея рязко, стана и нахлузи панталоните си. — Дадох ти само това, за което ме молеше, откакто се върнах у дома. Със случилото се между нас… Е, добре, нищо не се е променило.

Тя лежеше, без да мърда. Лунната светлина падаше през отворената врата и правеше тялото й да блести като снежнобял полиран мрамор. Бог да му бъдеше на помощ! Непреодолимо го влечеше да легне пак и да възбуди тялото й.