Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 134

— О! — Тя се обърна към него стресната. — Не те чух, бях потънала в мисли.

Съзнаваше ли тя колко ефирна изглеждаше в бялата си памучна рокля, падаща на свободни гънки и сияеща на лунната светлина? Обезпокои се не толкова от призрачната аура около нея, колкото от импулсивното си желание, което го принуди да я доближи. Вече не се чувстваше толкова уморен, както преди няколко мига.

— Нека да отгатна — каза й начумерено, като не си даваше сметка за ефекта, който му беше оказала. — Нещо свързано с липсата на Дарси?

Защо ли й го каза? Имаше нотка на ревност.

— Предполагам. — Сви рамене и се върна към старата си поза.

Съзря колебанието й и наостри уши.

— Подхвърли ми, че щял да се засели наблизо. Възнамерявал да си направи собствена плантация.

— И на мен каза същото.

Преметна ризата си през рамо и я доближи съвсем, искаше да разбере какво толкова интересно имаше там, долу. Нищо, разбира се, вероятно така избягваше погледа му.

Но защо? Виновна ли се чувстваше?

— Предполагам, че не си успял да разговаряш с никого днес. — Изпита го съвсем леко, но му се стори, че беше почти недоловимо, в стила на балните рокли, които тя имаше обичай да носи.

Дали пък не бе чула разговора му с Аби сутринта и сега искаше да разбере мнението му?

— Само със сестра ми — изтърси той.

— О! — отвърна му тя безизразно, почти с разочарование, сякаш очакваше да чуе, че Дру и Дарси са се карали заради нея.

„Не прави така, че да повярвам на Аби — искаше да й изкрещи. — Докажи ми, че си Ники.“ Но смутолеви:

— Сестра ми смята, че ти и Дарси имате любовна връзка.

Спря се навреме. Ако Ники отречеше, нямаше да разсее съмненията му, но ако признаеше, беше готов да убие приятеля си.

Искаше му се да я разтърси цялата. „Ако трябва да правиш любов с някого, защо да не бъде с мен?“

Сякаш беше произнесъл въпроса на глас, тъй като тя се обърна и го прободе с големите си, одухотворени очи.

— Какво има, Дру? Какво не е наред?

— Знаеше какво — изгаряше го треска, която го обземаше все повече, докато загуби и слабия контрол, който имаше върху тялото си. Захвърли ризата си и се спусна да я целува.

Тя му се отдаде с тих стон и със същото желание, каквото имаше винаги. Ръцете й зашариха по голите му гърди, по гърба му и след това го дръпнаха за косата и го приближиха.

Дру изпъшка. Пръстите му се бореха с нощницата й, искаше да я разголи, но цели пластове памучна тъкан възпрепятстваха усилията му. Промърмори клетва, без да отделя устата си от нейната, и свлече роклята й, като изтръгваше копчетата в ненаситното си желание да я съблече и подготви за ласките му.

Тя се освободи и се отблъсна от гърдите му. Очите й бяха големи и уплашени.

— Дру, недей!

— Не ме дразни — изръмжа. — Не можеш да се откажеш точно сега. Не се преструвай, че не ме желаеш толкова, колкото аз.

— Не, искам да кажа „да“, искам те, но не тук. — Погледна над главата му и умолително посочи към спалнята си. — Не можем ли да влезем вътре?

Няколко мига гледаше вторачено отворения прозорец. Спомни си как веднъж Моник му се изсмя на предложението да влязат в стаята с думите, че да правят акта в леглото изглеждало прекалено традиционно и скучно. Беше се променила и за друго. Дали сега тя не искаше да я ухажва и да се отнася с нея като със съпруга?