Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 131

— Кажи ми всичко, Аби. Вероятно ще мога да ти помогна.

По ирония на съдбата бяха същите думи, които му беше казала навремето Ники. Заплака още по-неудържимо.

— Спомни си, че когато се удареше като малка, молеше мен или Робърт да те целунем по болното място, за да ти мине. Може би си вече твърде голяма за такъв начин на утешаване, но аз си оставам твоят по-голям брат.

— Зная и много те обичам. — Стисна го за ръцете и се отдръпна. — Ще се оправя. Но не желая да коментирам.

— Не, искам да ми кажеш защо плачеш. — Свърза състоянието й с отпътуването на приятеля си. — Дарси ли е причината?

В очите й бликнаха нови сълзи, които тя доблестно се опита да прикрие, сграбчи лъжицата с неистово желание да се занимава с нещо.

— Той ли е? Но през цялото време ти едва ли размени и две-три приказки с него…

Разбира се, че не бе го направила. По време на детството й всички й се присмиваха за безумното любовно увлечение — неговата горда, малка сестричка не можеше да понесе да й се присмиват отново.

— Ах, само ако знаех. Бих се опитал да ти помогна.

— Не можеш — извика истерично. — И никой не може, защото той е влюбен в Моник.

— Не е вярно.

— Зная, че е най-добрият ти приятел и така нататък, но не би могъл инак. Сара Джейн твърди, че никой мъж не може да устои на Моник, ако е решила да го съблазни.

— Сара Джейн е сприхава стара мома.

— И на мен не ми се вярваше. Но и ти самият казваше, че никога не трябва да се вярва на Моник.

Думите й му досадиха.

— Доколкото си спомням, упрекна ме, че съм прекалено упорит и че трябва да й вярвам. Съвземи се. Не можеш да разсъждаваш едновременно по два противоположни начина.

Прехапа устни и стисна дръжката на лъжицата.

— Казах ти го, преди тя да ме попита за скъпоценните камъни.

В паметта му изплува ярка картина — как Моник стиска дамската си чанта. „Не — повтаряше си наум. — Сигурно има и друго обяснение.“

— … А сега и Сара Джейн ми поръча да те предупредя.

Погледна я неразбиращо, не беше чул предишните й думи.

— За какво?

— Относно Дарси и Моник. Нали ти казах, че го чухме как спомена за заселването си недалеч от нас с цел да е близо до нея.

Дру вече знаеше за намерението му да се пресели, предишната вечер до полунощ го беше разпитвал как се отглежда захарна тръстика. Но перспективата беше далечна, а другото представляваше истинско предателство. Може би Моник би излъгала само него, но не и приятеля му.

„Ники също не би ме измамила“ — помисли си с непозната досега убеденост.

— Аби, не разсъждаваш логично. Веднъж защитаваш Ники, а след това я заливаш с обвинения. Какво ти става?

— Не зная. Но Сара Джейн смята, че не трябва да я изпускаме от очи. За да предотвратим това, което се е случило на Робърт, да не стане и с теб.

— Какво искаш да кажеш?

— Не знам — изхълца за втори път и хвърли лъжицата на пода. — Кълна ти се, нищо повече не ми е известно.

Дру я проследи с поглед как изтичва навън от стаята и се почувства безпомощен. Вдигна лъжицата и я остави на мястото й. В едно беше съгласен напълно със сестра си — и той не беше ориентиран какво ставаше около него.