Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 129

Как да постъпя, след като не мога да си отмъстя?

Проклета да е тази война! Направи живота ми тъй пуст, че отчаяна копнея за каквато и да била промяна. Рейчъл ми намекна, че има още какво да науча от нея и че съществуват непознати светове, които мога да покоря.

Мисля, че някой път трябва да отида при Рейчъл.

Моника стоеше на верандата и вдишваше с пълни гърди, галена от лекия вечерен бриз. Почувства облекчение, че е успяла да излезе за малко навън, за пръв път през цялата вечер дишаше свободно.

През целия ден се държа тихо и наблюдаваше Дру за признаци, че са му известни обвиненията на Байърз, и се питаше как ли щеше да го разубеди, ако я наречеше „убийца“.

„Не — каза си. — Не мисли така и не би могъл. В противен случай не би ме допуснал да припаря до децата.“

— Ето те и теб — усмихна й се Дарси, като се промъкваше през страничната врата. — Защо ни изостави? Или ти омръзнаха фалшивите забележки на Сара Джейн?

Моника се усмихна и се обърна да го посрещне.

— Мисля, че тя не по-малко от мен иска ти и Аби да се съберете. Ако не внимаваш, може да се окаже, че ще си оженен преди началото на юни.

Усмивката му угасна.

— Няма да съм тук. Заминавам утре на зазоряване. Дойдох да се сбогуваме.

— О! — Знаеше, че рано или късно ще си тръгне, но чак пък толкова рано? Животът в Ривърз Едж нямаше да бъде същият без неговите шеги и закачки. Със сигурност щеше да съжалява за липсата на лъчезарната му усмивка. — Отидеш ли си, тук ще настане мъртвило.

— Не ми се щеше да напускам, но трябва да свърша работата си в Ню Орлийнз, за да мога след това да се отправя на север и да продам бижутата ти.

Тя вдигна поглед с внезапен прилив на нетърпение.

— Реших, че нямам нужда от парите. Можеш ли с припечеленото да купиш захарна тръстика? Дру едва ли би могъл да се противопостави, ако му я докарат с кораб и я стоварят на пристана.

— Аз ли? Че какво разбирам от този бизнес?

— Удивително лесно е да го накараш да ти приказва за това. Само му задай съответните въпроси, докато си пиете заедно ракията, и се обзалагам, че ще станеш от масата с познания, не по-малки от неговите.

— Ах, пак твоят маниер да постигаш всичко по непряк начин. С едно уточнение — в гостната ме черпи с бърбън. Смяташ ли, че ще свърши същата работа?

Съвсем импулсивно тя го хвана за ръката.

— Дру е щастливец, че има приятел като теб, Дарси О’Брайън. Надявам се, че вече го е оценил.

— Не. — Поклати глава. — Късметлията съм аз. На дванадесет години изглеждах нисък, слаб и разглезен. Побойниците в училище от пръв поглед решиха, че аз ще съм тяхната жертва. И наистина щеше да бъде така, ако не се случи наблизо Дру Самнър. Няколко пъти се застъпи за мен, което му костваше разкървавен нос и доста синини. Но за разлика от Старгел аз съм му признателен.

— Помогни ми да го спасим.

Дарси помръдна рамене.

— Замисляла ли си се как ще отреагира?

— Ще помисли, че се съюзяваме зад гърба му срещу него, но какъв друг избор ни е оставил?