Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 130

— Предполагам, че си права. Няма друг начин.

Тя въздъхна тежко, тихият нощен вятър поде звука.

— Не бива да се размотаваш повече тук с мен. Дру може да те потърси.

— Да. В такъв случай нека се сбогуваме. — Подаде й ръка. — Поне за известно време. Размислих върху твоето предложение. Да се установя окончателно тук ми харесва от ден на ден все повече.

— О, Дарси, ще бъде прекрасно.

Усмихна й се, а след това я притегли и притисна към себе си със силно чувство.

— Пази се, Ники.

Пусна я и бързо се отдалечи през вратата. Моника остана съвсем сама.

Изведнъж притъмня и стана тихо. Усети изтръпване на кожата подобно на случаите, когато биваше наблюдавана скришом. Тръсна глава, обърна се и също влезе в къщата.

— Видя ли? — изсъска Сара Джейн в ухото на Аби. — Казах ли ти, че имат уговорена среща?

— Не можем да бъдем сигурни — отговори Аби за кой ли път по един и същ начин за последните няколко дни начин.

Сара Джейн беше отлична съседка, но понякога, особено след като беше слушала дърдоренето й цял ден, не съжаляваше, че не се е омъжила за Робърт.

— Но, бога ми, нали я чу за заговора срещу брат ти?

Със Сара Джейн се разхождаха в градината и „се случиха“ близо до Ники, точно когато произнасяше тези думи. Й двете спряха като по команда и наостриха уши.

— Отвори очите си. Видя ги и как се прегърнаха.

Наистина, но в този момент Аби беше заета с мислите си и безмълвно се молеше на Дарси: „Не я целувай! Ако го направиш, ще умра от мъка.“

Той не целуна Ники, но я прегърна и погледна с такъв изблик на чувства, че все пак една малка част от Аби умря.

— Искам да знам какво смяташ да предприемеш — настоя Сара Джейн.

Аби сви рамене. Изобщо не й хрумваше, че би могла да направи нещо. Приятелката й я упрекна с поучителен тон:

— Най-малкото можеш да предупредиш брат си. Освен ако не искаш да му се случи същото, каквото и на Робърт.

— Какво искаш да кажеш?

— Всички знаят как му слагаше рога. Но много малко се питат какво стана през нощта, когато умря. Все пак тя е била с него в последния му час.

— Абсурд! — Колкото и ревнива да бе, Аби не можеше да допусне, че Ники е способна на това, за което намекваше гостенката. Беше не само невъзможно, но и чудовищно. — Сама не вярваш на думите си.

— Вярвам достатъчно, за да се безпокоя, че когато утре си отида в Бел Монд, ще останеш сама с нея. Не я изпускайте от очи с брат ти.

На следващата сутрин Дру тъкмо изпрати Дарси и след като се обърна, видя Аби да ги наблюдава от предната врата. Тя се стресна, замига бързо с очи, обърна му гръб и влезе в къщата.

Последва сестра си в кухнята и застана на няколко крачки от нея.

— Какво става, Аби? Защо плачеш?

Тя взе една тенджерка с дълга дръжка и я постави шумно върху печката.

— Не плача.

— Ами. А ще ми кажеш ли защо избяга?

— Нито пък съм бягала. — Движеше се безцелно из кухнята и грабваше каквото й попаднеше под ръка — лъжица, нож, голяма купа. — Просто… съм много заета… това е всичко.

— Закуската може да почака. Другите няма да станат до няколко часа.

Най-неочаквано пусна купата и започна да плаче истински. Сълзите й бяха едри, преглъщаше риданията си, а той се намери в чудо как да я успокои. Приближи се до нея и я прегърна братски.