Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 130
Барбара Бенедикт
— Предполагам, че си права. Няма друг начин.
Тя въздъхна тежко, тихият нощен вятър поде звука.
— Не бива да се размотаваш повече тук с мен. Дру може да те потърси.
— Да. В такъв случай нека се сбогуваме. — Подаде й ръка. — Поне за известно време. Размислих върху твоето предложение. Да се установя окончателно тук ми харесва от ден на ден все повече.
— О, Дарси, ще бъде прекрасно.
Усмихна й се, а след това я притегли и притисна към себе си със силно чувство.
— Пази се, Ники.
Пусна я и бързо се отдалечи през вратата. Моника остана съвсем сама.
Изведнъж притъмня и стана тихо. Усети изтръпване на кожата подобно на случаите, когато биваше наблюдавана скришом. Тръсна глава, обърна се и също влезе в къщата.
— Видя ли? — изсъска Сара Джейн в ухото на Аби. — Казах ли ти, че имат уговорена среща?
— Не можем да бъдем сигурни — отговори Аби за кой ли път по един и същ начин за последните няколко дни начин.
Сара Джейн беше отлична съседка, но понякога, особено след като беше слушала дърдоренето й цял ден, не съжаляваше, че не се е омъжила за Робърт.
— Но, бога ми, нали я чу за заговора срещу брат ти?
Със Сара Джейн се разхождаха в градината и „се случиха“ близо до Ники, точно когато произнасяше тези думи. Й двете спряха като по команда и наостриха уши.
— Отвори очите си. Видя ги и как се прегърнаха.
Наистина, но в този момент Аби беше заета с мислите си и безмълвно се молеше на Дарси: „Не я целувай! Ако го направиш, ще умра от мъка.“
Той не целуна Ники, но я прегърна и погледна с такъв изблик на чувства, че все пак една малка част от Аби умря.
— Искам да знам какво смяташ да предприемеш — настоя Сара Джейн.
Аби сви рамене. Изобщо не й хрумваше, че би могла да направи нещо. Приятелката й я упрекна с поучителен тон:
— Най-малкото можеш да предупредиш брат си. Освен ако не искаш да му се случи същото, каквото и на Робърт.
— Какво искаш да кажеш?
— Всички знаят как му слагаше рога. Но много малко се питат какво стана през нощта, когато умря. Все пак тя е била с него в последния му час.
— Абсурд! — Колкото и ревнива да бе, Аби не можеше да допусне, че Ники е способна на това, за което намекваше гостенката. Беше не само невъзможно, но и чудовищно. — Сама не вярваш на думите си.
— Вярвам достатъчно, за да се безпокоя, че когато утре си отида в Бел Монд, ще останеш сама с нея. Не я изпускайте от очи с брат ти.
На следващата сутрин Дру тъкмо изпрати Дарси и след като се обърна, видя Аби да ги наблюдава от предната врата. Тя се стресна, замига бързо с очи, обърна му гръб и влезе в къщата.
Последва сестра си в кухнята и застана на няколко крачки от нея.
— Какво става, Аби? Защо плачеш?
Тя взе една тенджерка с дълга дръжка и я постави шумно върху печката.
— Не плача.
— Ами. А ще ми кажеш ли защо избяга?
— Нито пък съм бягала. — Движеше се безцелно из кухнята и грабваше каквото й попаднеше под ръка — лъжица, нож, голяма купа. — Просто… съм много заета… това е всичко.
— Закуската може да почака. Другите няма да станат до няколко часа.
Най-неочаквано пусна купата и започна да плаче истински. Сълзите й бяха едри, преглъщаше риданията си, а той се намери в чудо как да я успокои. Приближи се до нея и я прегърна братски.