Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 128

Това обясняваше защо Моник е напуснала тялото си. Ако Моника не се лъжеше, наказанието за убийство бе обесване.

Въпреки че гореше от нетърпение да открие Аби, Дарси се поддаде на изкушението да влезе в оказионния магазин веднага щом видя фирмената му табелка. Беше му на път — защо да не задоволи парещото любопитство относно пръстена, който бе заложила тук Ники? Както му бе казала, той представляваше изключителна наследствена вещ, която си заслужаваше огромната сума.

Представи се и помоли да хвърли поглед върху някои антики, особено пръстени, и когато видя змиите-близнаци, на часа разбра, че това е въпросният предмет. Изненада се, че среброто изглеждаше потъмняло и че нямаше нищо по-забележително, нямаше дори блестящ скъпоценен камък. Но въпреки че външното му оформление всяваше необясним страх, не съществуваше нищо друго, което да вдигне стойността му до шестдесет и пет долара.

— Това е древен африкански талисман — едва изговори от вълнение собственикът на магазина. — Ако някога сте се сблъсквал с вуду, щяхте да разпознаете брилянта на Зомби.

— Виж ти!

Мъжът се приближи още и сниши глас, като сочеше средата на пръстена.

— Погледни тук! Под зъбите на влечугите е инкрустиран древен диамант, за който се твърди, че притежава мистична сила. Ако се вярва на легендата, той светва ослепително, когато богът Зомби е в непосредствена близост.

— Колко струва?

— О, не. — Човекът се изправи и, изглежда, си припомни френския си акцент. — Не се продава. Поне не сега. Но може би по-късно ще мога да ви го предложа. Дамата, която го остави, не вярвам да може да си го откупи обратно.

Дарси докосна пръстена с намерение да го разгледа от близко разстояние, но внезапно усети силен световъртеж и неволно отдръпна ръката си. Благодари на собственика за любезността му, обърна се и опита да не изглежда прибързан на излизане.

Пое си дълбоко дъх чак на улицата, сякаш свежият въздух можеше да го пречисти. Почувства се облекчен от уверенията на притежателя на магазина, че няма да продава пръстена, докато не дойде уреченото време, но от друга страна реши, че Ники не бива никога да възвърне собствеността си върху него.

Щом продадеше бижутата й, щеше да се върне и да накара човека да му продаде брилянта на Зомби. Дарси възнамеряваше да го хвърли в някоя река, тъй като не можеше да понесе мисълта, че Ники или който и да било друг можеше да носи пръстена. След като докосна студения метал, му стана ясно защо тя чувстваше напрежение всеки път, когато разговорът засягаше тази тема.

Все още продължаваше да трепери вътрешно от докосването до преплетените змии.

Никога не беше усещал такава концентрирана сила.

И такова зло.

Моник

Чувствам се като военнопленничка.

След като Ню Орлийнз падна в ръцете на северноамериканските, Робърт настоява да си седя вкъщи. Всяка нощ е по-скучна от предишната. Оттегля се рано-рано в кабинета и ме оставя на самотек, а през това време се люби със своята гарафа с бренди.

Съпругът ми е мошеник. Говореше високопарно за каузата на Конфедерацията, но падна духом, сякаш прозвъня погребалният звън на поражението. Не бих имала нищо против, но стоварва цялата вина върху брат си. Това осуетява плановете ми, тъй като Робърт упорито не позволява на Дру да се завърне у дома.