Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 124

— Много просто. Ще купя още тръстика.

— Дори ако не притежаваш инструменти или не можеш да наемеш работници за жътвата?

Той кимна.

— Тръстиката е като пари в банката.

— О, използваш я като допълнителна гаранция.

Изненада се, че тя знаеше финансовия термин.

— Съвсем вярно. Невероятно колко лесно банките заемат пари, ако има после какво да вземат от теб.

— Но няма да се нуждаеш от помощта на банката. Особено ако надеждата се е превърнала в действителност.

Той се усмихна.

— Жизненият опит ми подсказва, че нещастието не идва само. Никога не са ми падали пари от небето.

— Човек никога не може да бъде сигурен — каза тя безгрижно. — Животът винаги поднася изненади.

— Като теб например?

Тя се изчерви и прехапа долната си устна.

— Отново флиртуваш с мен, нали? Предпочитам да не ми се усмихваш по този начин. Предизвикваш у мен непозната реакция.

— А може би искам да направя странни неща с теб? — Изобщо не се замисляше какви ги говори. Гледаше неотклонно пълните й, червени устни и в ума му се въртеше само онази нощ в хола. — Вероятно бих направил и много повече.

Устните й затрепериха, очите й светнаха от очакване. Той разбра, че тя също си спомни за целувката им и че й се прииска да я повтори.

Наведе се над нея и в забрава — пренебрегвайки всичко и всички — я доближи, за да опита отново същото усещане. Прегърна я и я зацелува с такава настървеност и отчаяние, докато тя с тих стон отдръпна главата си, освободи се и се озърна наоколо.

Дру се изправи и стисна юмруци. Не можеше да прецени на кого се ядоса повече — на нея заради спирането на целувката или на себе си, за това, че започна. Тя го хвана за ръката.

— Не бива пред толкова много хора — каза му тя нежно и хвърли поглед към фермерите. — Достатъчно ни се смяха.

Отново стрелата й улучи целта си. Не беше мислил за общественото мнение, по дяволите, главата му се бе изпразнила от всяка мисъл. Може би и двамата се нуждаеха от лека, студена напитка.

Той предложи да донесе нещо освежително и тръгна към бара. Тя не се съгласи, но замълча, само се усмихна леко и го помоли да не се бави.

Съвсем неочаквано, докато се качваше по стълбите нагоре, усети непреодолимо желание да се върне пак до нея. Мислеше си за това и когато заслиза надолу с лимонада в ръка и в очакване на милата й усмивка, стигна до заключението, че нетърпението му произлизаше от необходимостта да контактува с Ники, а не с Моник.

Кога ли беше започнал да мисли за нея като за две различни жени?

Леко раздразнен, той избърза към предната палуба, но установи, че тя не беше сама. Преподобният Байърз размахваше заплашително пръст към нея, лицето му беше мрачно и зловещо. Ники изглеждаше потресена, Дру несъзнателно ускори крачка, за да я защити.

Байърз изчезна, когато Дру пристигна.

— Тоя пък сега какво искаше от теб? — попита с яд. — Преследва ли те?

— Не. Пътувал нагоре по реката във връзка с посещението си в Батон Руж. Това, че се натъкнах на него, беше чиста случайност.

Дру забеляза бледнината и треперенето й.

— Хайде, изпий това — напъха лимонадата в ръцете й. — Ще отида да видя какво иска.