Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 123

— Остави ме да ти докажа, че грешиш… — той замълча и се приближи, — … или че си права.

Тя се отмести настрана.

— Наистина, но в такъв случай ще трябва да сменя темата. В края на краищата току-що се запознахме.

— Много съжалявам.

Тя поклати глава с усмивка.

— Кажи ми, мистър Самнър, така ли говориш с всички момичета?

„Да, винаги“ — обобщи наум Дру. В миналото си позволяваше да пропилее времето си в празни приказки. Но животът напоследък беше толкова тежък, че бе забравил колко приятно му беше да флиртува.

— Само с най-красивите — усмихна й се той със скандалната усмивка, с която бяха известни Самнърови. — А ти, мис Райън, си една от най-красивите, която съм срещал някога.

— Ники. От една страна ми се иска да продължиш с това грубо ласкателство, но това няма да е в реда на нещата, нали. Затова ми кажи какво правиш там при… където живееш, мистър Самнър.

— Дру — поправи я той и се усмихна широко. — Не само живея в Ривърз Едж, но и го притежавам.

— Боже мой, трябва да си от онези плантатори, за които чувам често напоследък. Намирам темата за захарната тръстика за очарователна. Моля те, разкажи ми всичко, каквото знаеш.

Той се подсмихна, тя си играеше ловко с него, но поне не го криеше.

— Ще те отегча до смърт.

— О, не можеш. — Изглеждаше като малко момиченце — невинна и нетърпелива. — Искам да кажа, че не е така просто, както да засадиш някаква култура. Не мога да се сетя за нещо по-вълнуващо от това да започнеш от нула и да се утвърдиш в живота. Да си създадеш бъдеще. Не само ти се възхищавам — завиждам ти.

— Положението ми не е за завиждане. Особено като се има предвид, че за последна година се занимавам със захарна тръстика.

— Не съм много уверена какво означава това. Още веднъж се оказа, че се е прицелила точно, тъй като нямаше друга такава тема, на която той би говорил до изтощение. Поддаде се на нежния й натиск и започна да й обяснява как се изрязва част от стъблото, за да се засади следващата година, въпреки че при този климат добрата тръстика издържаше само три-четири години. Продължи да описва надълго и нашироко проблемите, свързани с жътвата и следващата обработка.

— Времето е от изключително важно значение — обобщи той. — Ако температурата спадне, намалява се качеството на продукта. Повечето плантатори наемат допълнителна работна ръка в началото на октомври и тези разходи са оправдани, стига да имаш парите. Цялата беда при отглеждането на захарната тръстика е в това — добави унило, — че изисква амбиции, много труд и големи капиталовложения. Имам първите две, но парите са сериозен проблем.

— Наистина бедствено положение. Но там, откъдето идвам, беше в ход поговорката: „Във всяко нещастие има лъч надежда“.

— Наистина, остава ми само да се надявам.

Тя се усмихна.

— Ако получеше внезапно една голяма сума, какво би направил?

Той сви рамене.

— Риторичен въпрос. Днес никой в Луизиана няма пари.

— Играем си на преструване, нали. Да предположим, че имаш някой богат вуйчо от Севера, който тайно се възхищава на непрестанните ти усилия. Ако получиш неочаквано наследство, какво ще направиш най-напред?