Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 120

Той наблюдаваше вдигнатата й брадичка, усилията й да не обръща внимание на присмеха и усети бодване в гърдите си. За първи път, откакто се познаваха, се питаше дали Моник не беше тази, която се нуждаеше от защита.

Преди да се усети, се намери до нея.

— Знаеш ли, не се смеят на теб — прошепна й той, облакъти се на перилата и посочи надолу, — а на фустана ти.

Тя сведе поглед към края на роклята си, притисна с ръка корема си и поклати глава.

— Вероятно връзките са се развързали пак. Има ли стая за жени? Въпреки че докато я намеря, глупавият комбинезон ще се свлече в краката ми.

— Ето, нека ти помогна.

Като че ли беше най-естественото неща на света, Дру мина зад нея и плъзна ръце около кръста й.

— Престори се, че това е момент на нежност — пошушна й той в ухото. — Ще те заслоня от чужди погледи.

Тя пое дълбоко дъх, когато ръцете му докоснаха кръста й. Същото направи и той, тъй като разбра, че не носеше корсет, нито пък друго бельо под дамската си риза. Опита се да не вдъхва нежния аромат на цветя и трябваше да положи огромно усилие, за да спре треперенето на ръцете си. Нищо не го защитаваше от телесната й топлина, от нежната й кожа и след като напипа проклетите връзки и ги затегна, не намери сили да се оттегли.

— Благодаря ти — каза му тихо, когато той се облегна пак на парапета. Стоеше неподвижно, вперила поглед в реката, сякаш твърдо решена да не му покаже, че и тя е изпитала подобни чувства.

— Никога не съм била добра за тези неща — промълви тя внезапно. — Искам да кажа, че другите момичета винаги знаеха кога си схождат цветовете на обувките и дамската им чанта, кога да се украсят с перли и как да направят прическата си, но аз винаги го правех по-лошо.

— Това беше само фустанът ти.

— Този път — да. Но снощи облякох неподходяща рокля. Мислиш ли, че не усетих колко съм се навлякла за вечерята? Сара Джейн си помисли, че се самоизтъквам, но аз исках само да не те засрамвам пред гостите.

— Мисля, че изглеждаше добре.

Тя се усмихна едва доловимо.

— Дори сега, когато трябва учтиво да ти благодаря и да спра до тук, продължавам да дърдоря. Започвам много да говоря, когато се чувствам неудобно. А мисля, че положението не би могло да стане по-нетърпимо.

— Какво искаш да кажеш?

Тя пое дълбоко дъх.

— Ти, аз, часовете, които ще прекараме заедно. Кажи ми, трябва ли да ти приказвам целия следобед, или намина само за да разменим две-три приказки?

Тя го очароваше и го правеше добре.

— Не умея да водя разговори — отряза той късо.

— Разбирам.

— Моник, да се изправим с лице към фактите. Какво целиш? Днес нямам желание и сили да се боря с теб.

Обърна се с лице към него, лицето й излъчваше симпатия.

— Извинявай, Дру. Дарси ми съобщи какво се е случило при капитан Старгел.

— Той няма право да разисква частните ми работи с теб.

Тя се сепна и бързо отмести поглед.

— Не беше необходимо да се впуска в подробности. Видях счетоводните ти книги, нали си спомняш?