Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 119

Изглежда, пътуването до дома щеше да бъде дълго.

В момента, когато усети, че е зяпнал жена си, Дру се насили да отмести погледа си. Той не просто я гледаше, а се бе опулил и несъзнателно й се молеше да остави Дарси и да се върне у дома с него.

Въпреки че знаеше до какво щеше да доведе това. Щяха само да се карат и да приключат с желанието да се удушат един друг.

Но напоследък не бяха разигравали грозни сцени. Поне не от деня, когато я намери в блатото.

„Не — каза си той — така не бива да продължава.“ Беше допуснал тази жена да преследва ден и нощ мислите му като призрак, докато стигна до там, че не можеше да разсъждава нормално.

„Бях твърде дълго без жена“ — каза си той и се хвана здраво за перилата. Терзанието му не беше нищо повече от физическа потребност, която лесно можеше да се задоволи, като прекараше няколко часа в публичен дом. Трябваше да отиде на такова място, а не при Старгел.

Дру трепна. Беше достатъчно унизително да отиде да проси, но още по-лошото бе, че срещна безразличие и презрение от страна на бившия си сержант. „Сега стоим на противоположни страни на барикадата — припомни му Старгел. — Кой би се изложил на риск, за да помогне на някой пропаднал фермер?“

„Преживях още едно разочарование — каза си Дру. — Едно от многото. Трябва да свиквам.“ По дяволите, трябваше да може да извика жена си точно сега и да не си го изкарва на нея, ако тя го пренебрегнеше.

Но когато погледна пак към нея, видя само Дарси да маха от кея. Моник се качваше на парахода точно когато екипажът се готвеше за отплаването.

„Връща се вкъщи“ — помисли си той леко замаян.

Пусна перилата и се обърна, за да я наблюдава, безсилен да си забрани това. Когато стъпи на борда, изглеждаше зашеметена, но и облекчена, сякаш се бе страхувала, че корабът ще потегли без нея.

Може би имаше среща с някого. Моник не би се мешала със сганта на непривлекателната обща палуба, където билетът беше по-евтин. Вероятно си бе намерила достатъчно богат любовник, който й бе осигурил удобствата на каютите по-горе. Ядоса се от тази мисъл, въпреки че и той не би се отказал от такъв комфорт.

Тогава погледите им се срещнаха и цялото й лице просия. „Може би се връща у дома — звънтеше ликуващо някаква скрита струна у него — и търси единствено мен.“

Осъзна, че се усмихва като кръгъл глупак, намръщи се и отмести поглед.

Но продължаваше да я гледа с крайчеца на окото си. Усмивката й угасна, тя се закова на място и се огледа, сякаш току-що разбра къде се намира. Почервеня цялата, явно смутена и вдигна с ръце роклята си, за да мине внимателно покрай щайгите, касетките и другите пътници, които задръстваха пътя й към перилата откъм противоположната страна.

Дру бавно се обърна, като следеше с поглед придвижването й и се питаше защо се бе отнесъл така хладно към нея. Дали наистина искаше да се защити от нея, или вече му беше станало навик?

„Не — каза си той. — Не трябва да отслабвам вниманието си.“ Но колкото повече я гледаше, толкова по-малко застрашен се чувстваше. Тя стоеше неподвижно, хваната за перилата и почервеня още повече, когато две семейства фермери с нежните си половинки се вторачиха в нея съвсем откровено и криеха в шепи хихикането и клюките си.