Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 117

Очите им светнаха, когато Дарси излезе от сградата, веднага стана ясно кой беше този някой.

— Полковник О’Брайън — изпадна във възторг Сара Джейн и го хвана за ръката. — Дру още ли се бави вътре?

Значи не търсеха и Дарси. Моника остана разочарована, искаше й се Аби поне мъничко да отвърне на интереса, проявен от негова страна, но момичето го пренебрегна й се зае да разглежда пазарските си мрежи.

— Страхувам се, че си тръгна — обясни Дарси, вниманието му беше изцяло фокусирано върху Аби. — Бързаше да се върне навреме в Ривърз Едж.

Моника хвърли поглед към реката, искряща в отблясъци недалеч от тях, и почувства нужда да се присъедини към него. След като бе приключила с поръчките си, си спомни за големите очи на Мъничето, пълни със сълзи, когато я молеше да побърза да се върне в къщи.

— Далече ли е пристанът? — попита Моника Дарси, тъй като знаеше, че не може да си позволи файтон. — Мога ли да стигна до там пеш?

— Но ние още нямаме намерение да тръгваме — запротестира Сара Джейн. — Дойдохме да измолим няколко долара от Дру.

— Моля те, Сара Джейн.

— Заявявам ти, Абигейл Самнър, крайно време е да се застъпиш за себе си. — След това се обърна към Моника. — Още не си тръгваме, Моник. Ако толкова бързаш, можеш да продължиш и без нас.

— Но не и сама — възрази Дарси.

— Ще бъда с Дру.

„Пътуването ще бъде весело — помисли си. — Три часа с леденото мълчание на съпруга ми.“ Но като имаше предвид нежеланието на Дарси да се отдели от Аби, не пожела да попречи на любовната завръзка.

— Всичко е наред. Само ми покажете посоката.

Дарси я взе под ръка.

— Доковете не са място за самотна жена — каза той твърдо. — Идвате ли с нас, дами?

— Благодаря ти, не. Ще поостанем още малко. После ще потърсим един познат на баща ми, за да ни изпрати до доковете. Аби, искам да посетим мосьо Рейнард. Само да видиш какъв магазин притежава.

Отдалечиха се бързо, на Моника й стана неловко заради пръстена. Когато забеляза, че Дарси я наблюдава, насили се да се усмихне. „Брилянтът на Зомби няма да смени притежателя си — каза си тя. — Мосьо Рейнард обеща да изчака месец и половина.“

Тръгнаха към доковете мълчаливо, всеки зает с мислите си. Дарси отвори уста чак след като й купи пасажерски билет и доближиха парахода.

— Не проявяваш ли любопитство какво каза Старгел?

Тя примигна.

— О, да. Ще помогне ли на Дру?

— Сухото шумолене на банкнотите, изглежда, по-съживи алтруистичните му качества, но не можа да го разбърза. Бързината очевидно струваше двадесет долара.

— О. — Тя не можа да сдържи разочарованието си. — Значи не си му дал достатъчно. Трябва ли да заложа и някой скъпоценен камък?

— Изразих се саркастично. Старгел възнамерява да изпрати хора и запаси, но не по-рано от края на седмицата. Демонстрация на власт, нали разбираш. На човека му е харесало да кара бившия си командир да играе по гайдата му. Можех да му предложа още стотак или два, но това нямаше да промени нещата. Ето защо оставих малко пари и за теб.

Тя отблъсна тънката пачка банкноти, която той се опита да пъхне в ръцете й.

— Не, дай ги на Аби, когато се върнеш при нея. Би могъл да й кажеш, че Дру е минал и ти е оставил някой и друг долар.