Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 115

През пялото време Дарси кимаше с глава или повдигаше вежди, но накрая реакцията му не беше израз на пренебрежение.

— Идваш от бъдещето — каза й спокойно, когато тя приключи, сякаш му бе казала, че идва от Чикаго.

— Нали не мислиш, че съм се побъркала?

— Кой съм аз, че да наричам луд този ли онзи? — поклати глава той и се усмихна. — Във всеки случай, звучи ми много логично. Напълно измененото ти поведение, объркването на Дру, трите различни имена.

— Моля те — засмя се тя нервно, — наричай ме само Ники.

— Е, добре, Ники, имаш ли представа как си дошла тук, или по каква причина?

Тя сключи ръце около дамската чанта в скута си, все още нямаше желание да говори за пръстена.

— Най-напред, когато всичко бе ново за мен и ме плашеше, мислех, че е станала някаква голяма грешка. Но когато се запознах с децата, Аби и… Дру, започнах да си мисля, че има някаква причина. Искам да кажа, че мога да направя толкова много за тях, ако ми бяха позволили.

— А не желаеш ли някога да се върнеш в предишния си живот?

Това живот ли беше? Сив и скучен — учителската й кариера, ужасната сватба с Дерек, скуката, безсмисленото бъдеще. Тя поклати глава.

— Доколкото мога да си спомня, мечтаех да имам истинско семейство. Животът ми принадлежи на това време, на Самнърови. Готова съм да помогна на Дру да спаси Ривърз Едж, дори ако трябва да дам живота си, за да опитам.

Лицето му засия.

— Разбирам. Искаше да заложиш това — кимна към чантичката в скута й, — за да направиш първата стъпка. Защо се отказа? Не можа да се разделиш с тях ли?

— Не желая да притежавам скъпоценните камъни. Във всеки случай, те не са и мои. Взех си ги обратно, защото Моник на мое място щеше да се обиди на мизерната сума, която предложи собственикът на магазина.

— Браво на теб. Виждам, че имаш желание да ми се довериш, затова ще ти направя и друго предложение. Моят далечен роднина Семюъл Уедърз започва бизнес като бижутер в Ню Йорк. Може би няма да може да купи всичко, което имаш, но вероятно ще може да ме ориентира към някого, който ще ми даде най-добрата цена.

„Бижутерският магазин на Уедърз“ — помисли си стреснато Моника. Името й беше познато — беше любимото място за покупки на Джудит по времето, когато двете живееха в Ню Йорк. А малко по-късно Джордж Самнър беше купил оттам подарък за рождения ден на леля й — диамантена огърлица, която Джудит бе пазила грижливо след смъртта на съпруга си. Беше същата, която намери в скривалището на Моник.

Моника опипваше несъзнателно с пръсти чантичката си и се дивеше на капризите на съдбата, която я накара да продаде бижутата си, които един ден щеше да наследи. Смешно, но много често животът като че ли се движеше в кръг.

— Не ми харесва да се натрапвам и да разчитам на великодушието ти. — Извади кутията със скъпоценните камъни и му я подаде. — Но парите със сигурност ще бъдат от полза за Ривърз Едж.

Той ги пое, изненадан от тежината им.

— Господи, забележителна колекция!