Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 113

Колко ли трудно е преживял Дру предлагането на гордостта си, само за да му се присмеят. Почувства отново тежестта в джоба си и помоли Дарси да изчака за момент.

Влезе в оказионния магазин и представи пръстена на Рейнард, очите му се разшириха, а акцентът му премина в бостънски диалект, когато я запита откъде го има.

Забеляза, че той иска да вземе пръстена на всяка цена, и като спомена неясно за някакъв произход от Ню Инглънд и се позова на познанството си със Сара Джейн, успя да се спазари за цена, надвишаваща двойно първоначалното му предложение. Получи само няколко долара под действителната цена, но тя го уговори да се закълне, че няма да продаде пръстена преди края на следващия месец. Беше готова да продаде всичките си рокли, за да си го върне, не можеше да понесе мисълта, че някой невинен, нищо неподозиращ; човек може да пропътува във времето с помощта на носещото злочестина украшение.

В крайна сметка се почувства горда от сделката и се обърна да си върви с парите в ръце, когато видя Дарси О’Брайън на прага.

Без да промълви и дума, той я хвана с ръце за раменете. Тя го погледна в очите, той се успокои и отпусна, след което свали ръцете си с крива усмивка.

Моника го придружи навън, като се чудеше колко ли е видял и доколко трябва да сподели с него. Не желаеше Дарси да си помисли нещо лошо за нея, но какво можеше да му каже — „Не се притеснявай, продадох само това, което ме доведе тук от бъдещето“?

Изглежда, той също намираше думите с труд.

— Прости ми моето предубеждение — промълви той накрая, погледът му се плъзна към чантата й, — но се радвам, че не заложи всичко. Повечето от тези търговци се надяват да се възползват от бедственото ти положение. А останалите, които ти съчувстват и са честни, не могат да си позволят да ти платят това, което заслужаваш.

— Знаеш ли, за просяците твърдят, че нямат голям избор. Понякога човек трябва или да продаде, или да умре от глад.

Ако искаш да получиш най-добрата цена, отиди при реномиран златар, а не в оказионен магазин. За да бъда най-цинично откровен с теб, почти няма надежда да си възвърнеш заложеното по някакъв начин.

— О, не се нуждая от бижутата, а само от парите.

Той я погледна видимо изненадан.

— Това е една дълга история — каза му тя и напъха парите в ръцете му. — Както и да е, можеш ли да занесеш това на Старгел като допълнителна гаранция и да провериш дали е достатъчно, за да получи Дру необходимото му?

Като съдеше по историческата епоха, предположи, че шестдесет и пет долара представляват значителна сума, но Дарси остана потресен, което я хвърли в догадки.

— Ако трябват още…

— О, не, това е повече от необходимото — каза той и се огледа предпазливо наоколо, като пъхна банкнотите в джоба си. — Всъщност, надявам се, че никой не ни видя. Нека да спрем файтон и да отидем да поговорим със Старгел.

— Предпочитам да не се замесвам в това. Най-добре за всички ще бъде, ако си помисли, че Дру е изпратил парите.

Той я погледна особено, но не каза нищо. Махна с ръка на един открит екипаж. Заговори й чак когато потеглиха, очевидно това бяха въпросите, които го вълнуваха.