Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 114

— Бих желал да науча повече за пръстена, който заложи. На Дру ли е?

Чаткането на конските подкови сякаш бяха удари с учителска показалка по нейната съзнателност: „Бъди добро момиче и кажи истината“ — като че ли й нашепваха те.

— Не, кълна ти се, че е мой. Подари ми го леля ми.

— Тогава защо не съобщиш на Дру откъде идват парите? И защо така настояваше пръстенът да не се продава веднага?

Не, тя не можеше да му обясни защо се страхуваше от скритата сила на пръстена.

— Дру е прекалено горд и упорит, и затова няма никога да вземе пари от мен — отговори му уклончиво. — Ще предпочете да умре от глад, отколкото да се задължи с нещо на жена си.

— Да предположим, но това не дава отговор на втория ми въпрос. Кое е особеното в пръстена, което те кара така отчаяно да желаеш да си го възвърнеш?

Вместо това и Моника имаше няколко въпроса, които трябваше да му зададе.

— Откъде знаеш, че искам да си го върна? — попита тя, учудена от настоятелността му.

Той се облегна назад и се престори, че е загубил интерес към темата.

— Чух те в магазина.

— Но аз не казах нищо, от което да се извади заключение, че съм отчаяна. Откъде знаеш как съм се почувствала?

Погледът му неволно се плъзна по ръцете му, но след това бързо и преднамерено погледна настрани. Тя се сети за начина, по който я бе хванал за раменете, и странното чувство, което изпита първия път от допира на ръката му. Изрече съвсем импулсивно:

— Ти си телепат! Разгадаваш мислите ми, като ме докосваш с ръце!

Той се стресна, сякаш бе хвърлила в лицето му обвинението, че е извършил множество убийства.

— Не! — опита да отрече, но изглежда размисли. — Е, добре, да, в действителност предполагам, че е така. — Сви рамене и изрази смущение. — Изглежда, имам нежеланата способност да разбирам чужди мисли. Не ги разчитам напълно, но мога да схвана цялостната им насоченост.

— ЕСВ. — Видя неразбирането му и добави: — В моето вре… там, откъдето идвам, го наричаха „екстрасензорно възприятие“. Най-реномираните клиники изучаваха явлението. Ще се изненадаш, ако ти кажа, че много хора притежават тази дарба, но не желаят да я използват.

Той наклони глава и я изучаваше с поглед.

— Нарече го дарба. Но то е повече проклятие.

— Предполагам, че зависи от начина, по който го използваш. Но със сигурност опростява отношенията между нас, нали? Искам да кажа, че вече си разбрал, че нямам никакви намерения да навредя на Дру.

Устните му бавно се разтегнаха в усмивка.

— Може би, но още не си ми отговорила на въпроса. Каква е особеността на този пръстен.

— Не е особен. Опасен е.

Той повдигна вежди от учудване.

И изведнъж я завладя нуждата да му се довери. Ако имаше психически способности, различни от тези на околните, то би бил по-подготвен да чуе всякакви чудатости в сравнение с обикновените хора на деветнадесети век.

— Ще ти изглежда много щуро… — започна тя, пое дъх и се впусна да разказва.

Каза си и майчиното мляко — като почна от детските си мечти, свързани с Ривърз Едж, и свърши със сцената с умиращата Джудит, кошмарната й женитба и появата й в блатото. Старателно пропусна само ролята на пръстена — и без това историята й бе достатъчно необикновена.