Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 112

Моника събра скъпоценните камъни и му съобщи, че ще занесе съкровището си на друго място.

Той сви рамене, жестът беше като на потомък на галите, и й се усмихна тъжно.

— Такива са времената, мадам Самнър. Правя бизнес. Как мога да спечеля, след като никой не проявява интерес към това, което предлагате? Тук всички идват, за да продават, продават, продават… Но ако имахте нещо рядко, уникално…

Пусна й мухата и спря дотук. Моника се сети за пръстена в джоба си.

О, как беше изкусена. Би почувствала такова облекчение да се отърве от него. Но като си помисли за нищо неподозиращия купувач, който щеше да сложи змиите около пръста си — какво щеше да стане, ако извършеше пътешествие във времето? Можеше да се окаже и по-щастлив на новото си място, но най-вероятно нямаше да е така.

На сбогуване тя поблагодари на мосьо Рейнард за труда му и си излезе без пукнат цент.

Потокът от посетители не секваше, тя осъзна, че всеки посещаваше магазините с подобна мисия. Щеше да бъде истинско чудо, ако успееше да вземе истинската цена при продажбата на скъпоценните камъни.

Тежки времена. Войната може и да бе свършила, но несигурността оставаше. Където и да погледнеше Моника — от напуканата мазилка на сградите до страха, изписан по лицата на минувачите, — виждаше само разрушени надежди. От книгите в другото време знаеше, че възстановяването щеше да трае дълго и щеше да бъде мъчително. Не, днес не можеше да очаква чудеса.

— Защо е тази мрачна физиономия?

Моника вдигна поглед и видя Дарси, който й се усмихваше непринудено. Тя хвърли бегъл поглед назад към заложната къща и му даде своята версия на вдигането на рамене подобно на галите.

— Тази сутрин не успях в нито едно свое начинание.

— Днес лошите новини като че ли са на дневен ред. Току-що се разделихме с Дру. Старгел му отказа. — Видя питащия й поглед и добави: — Не ти ли е споменал за него?

— Мъжът ми почти не разговаря с мен. — Нямаше горчивина в думите й. Вниманието й бе ангажирано изключително с това, което се бе случило с Дру. — Моля те, разкажи ми.

Дарси сви рамене.

— Предполагам, че не е никаква тайна. Дру дойде в града, за да измоли една услуга. Част от укреплението на брега край плантацията е отмита и ако в скоро време не извърши поправка, един силен дъжд ще наводни захарната тръстика. Дру е заложил бъдещето си на тази реколта. Ако му провърви, Ривърз Едж също няма да пропадне.

Моника усети разочарованието на Дру като свое собствено.

— Най-лошото е — продължи Дарси, — че Дру дойде, защото го убедих, че Старгел му дължи услуга. Но добрият стар капитан му каза: „Щом нямаш пари, няма да има доставки“. Убедих се, че няма никакъв смисъл човек да губи време да моли стари познати за каквото и да било. Когато Дру му предложи бойния си меч като допълнителна гаранция, Старгел само му се изсмя с думите: „Тъпото острие няма никаква стойност“. Беше му удобно да забрави, че със същото това оръжие навремето Дру спаси живота му.